Коалиционните партньори приеха пакет от антикризисни мерки. Премиерът Кирил Петков определи пакета като „безпрецедентен”, а стойността му е за около 2 млрд. лева. Мерките, около които се обединиха управляващите, са 11.
Още: Фон дер Лайен: Няма по-свързани икономики от тези на ЕС и САЩ
Още: Красен Станчев: Тревогите на Европа от митата на Тръмп са силно преувеличени
Бившият зам.-министър на икономиката Никола Янков се надява мерките да бъдат прецизирани и фокусирани върху хората, които имат нужда от подпомагане. Той е срещу раздаване на държавни пари „на калпак” или субсидиране на цени.
„Да се субсидират цени не е най-далновидният подход, защото така се субсидират хората с най-голямо потребление - най-богатите, които нямат нужда от това. Ако субсидирате цените на парното, тока и горивата - вие субсидирате хората с най-голямо потребление”, каза още той.
По думите на Янков по силата на обявените от властта мерки едно заможно софийско семейство със сериозна консумация на парно, например, ще получи няколкостотин лева на месец субсидия от държавата.
Още: Как извънредното положение в енергетиката на САЩ се отрази върху цената на петрола?
Още: Шолц поиска европейски субсидии за електрическите автомобили
„А едно бедно семейство от Северозападна България с няколкостотин лева на месец ще получи 0 или няколко десетки лева субсидия. Това не е социална политика и няма да помогне на хората, които имат нужда от тази помощ”, е неговото мнение.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Икономическите нагласи в Германия се влошиха неочаквано рязко
Още: Държавата да купи рафинерията в Бургас: Писмо на икономисти и енергетици
Енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров обясни, че в целия Европейски съюз се предприемат мерки, особено в енергийния сектор. Принципът във всички държави е чрез социални трансфери. В България обаче не било така.
„Най-уязвимите домакинства получават всеки месец по пощата обикновено чек. Във Франция е 100 евро на месец. В другите страни варира. Тези държави стъпват върху една прецизна дефиниция на енергийната бедност”, поясни той.
Според Владимиров България от години отказва да дефинира енергийната бедност. В момента, каза експертът, социалните помощи за енергийно бедни обхващат под 1% от реално уязвимите групи в този сектор.
Още: Има ли риск за доставките: Търсенето на природен газ в света се увеличава
Още: България е втора по ръст на продажбите на нови автомобили в ЕС през 2024 г.
„Това е целенасочено решение на всяко решение, за да избегне социален конфликт. Трябва някое правителство да има куража да обясни, че е по-важно да се подобри жизненият стандарт на най-бедните и да има достатъчно ресурс за това”, посочи той.
Владимиров беше категоричен, че в цяла Европа не се въвеждат мерките, предприети в България. В ЕС експертът обясни, че те са по-суфистицирани и целят реално да се избегне изкривяване на пазара. У нас държавата пък се намесвала на пазара.
Гостите се обединиха около тезата, че трябва да се мисли за дългосрочно стабилизиране на енергийния сектор в България, но не със субсидия в енергоносителите. Според Янков трябва да се субсидира изграждането на нови мощности за производство на енергия.
„Например, премахване на мораториума за добив на шистов газ в България. Това е един огромен местен ресурс, който ще стабилизира пазара и дългосрочно ще понижи цената на газа в България. Това обаче не се коментира”, подчерта бившият зам.-министър на икономиката.
