На пръв поглед Бюджет 2018 е доста мързелив. Така експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков коментира пред Actualno.com проектобюджета за догодина, който беше представен от Министерството на финансите вчера (23 октомври).
По думите на Стайков "няма някаква сериозна реформа, която да се прави през бюджета – просто се раздават повече пари. Тези пари са насочени основно в две сфери – средства за администрацията под формата на заплати и средства за социални плащания, основно за пенсии и за здравеопазване". Останалата част са капиталовите разходи, но не е ясно дали те ще бъдат изпълнени – ако съдим по минали години, добави експертът. За него бюджетът за догодина е опит да бъде осигурено спокойствие преди предстоящото европредседателство.
Увеличенията на заплатите са необходими, но те не са подкрепени с реформи, изрично подчерта Стайков и даде за пример образованието – прокламира се промяна за делегираните бюджети, но точни критерии на отпускането на средства за по-качествено образование остават за бъдещ момент.
Основата на този бюджет е връщането към прогресивна данъчна система. Идеята за прогресивен данък я гледахме 90-те години на XX век и до 2007 година – не дава добри резултати, както и да го погледнеш това нещо, категоричен беше Стайков. Приходите са ниски (бел. ред. - според зам.-финансовия министър Кирил Ананиев с прогресивната система, предложена от БСП, приходите в хазната ще намалеят с 1,133 млрд. лева), стимулите за полагане на труд са ниски, което е проблем при цел „увеличаване на заетостта“. Допълнително се стимулира укриването на данъци, посочи Стайков, според когото предложението на БСП е „игра на котка и мишка“.
"Обяснението, че доходите са ниски и затова дайте да пипаме данъчната система е, да не се изказвам силно, не е съвсем добре аргументирано. Данъчната система не е част от социалната политика на една държава. Данъчната система събира приходи и се стреми да изкривява икономическата дейност възможно най-малко. Прогресивната ставка изкривява много икономическата дейност. Ако има нужда от повишаване на благосъстоянието, това става по два начина. В краткосрочен план – със социални помощи, но те не могат да са безкрайни. В средносрочен и дългосрочен план – с образование и заетост! Докато не се случи това, няма значение каква ти е данъчната система. Ако имаш нискообразовани хора, които заемат длъжности, които заемат длъжности, които не изискват някаква квалификация, доходите им винаги ще са ниски. Докато не ги образоваш тези хора, за да могат да заемат по-високоплатени длъжности, няма да се случи нищо. Както и да я въртиш тази данъчна система, тя не може да ти произведе самия доход", посочи Стайков.
Нов вътрешен държавен дълг
В намеренията на правителството е догодина да бъде поет нов вътрешен дълг под формата на държавни ценни книжа (ДЦК) в размер до 1 млрд. лева. Според Калоян Стайков това не представлява някакъв сигнал за тревога и няма алтернативен мотив, а напротив – банките търсят възможност за инвестиции заради наличието на ресурс, тъй като икономиката расте. Дълъгът се очаква да остане непроменен, но като добавим и прогнозираният ръст на икономиката през следващите години (бел. ред. - близо до 4% за следващите три години) всъщност ще намалява, посочи експертът на ИПИ. Преориентирането от външен към вътрешен пазар обикновено е свързано с падежите на стари облигации, напомни експертът.
