Чрез пенсионните промени главният въпрос е в това, че трябва да формираме добър пазар на труда за хората с увреждания. Примерът с Германия идва да покаже това, че системата позволява в сравнително кратък срок на хора, преживели злополука, да се върнат на пазара на труда, да възстановят старото си възнаграждение и на практика да отпадне нуждата от получаване на пенсия. Това заяви Минчо Коралски, председател на Агенцията на хората с увреждания, в интервю за БГНЕС.
Необходимо е да има комисия, която след ТЕЛК да определя работоспособността на всеки отделен човек. Защото едно е оценката за вида на инвалидност, друго е да се определи степента на работоспособност, категоричен е Коралски. Затова е необходимо да има комисия, която да определя доколко увреждането пречи на съответния човек да си върши работата. Ако то пречи да се върши определена работа, тогава се минава през преквалификация и се търси друга работа на човека, поясни Коралски
Според него що се касае до България този въпрос е още по-тежък, тъй като близо 90% от хората с увреждания са хора, които са безработни. Това предполага, че ние трябва да решаваме този въпрос, а не да ограничаваме правото на пенсия. Истината е, че при сегашните условия хората успяват едвам да свързват двата края с работата, която намират, плюс пенсията за инвалидност.
Подобно намерение – да се премахнат пенсиите на хора, които могат да работят, няма. Става въпрос за това не да отнемем пенсиите на хора с увреждания, а да изградим система, която да може де ги вписва на пазара на труда и да можем да им търсим подходяща работа, която да съответства на здравословното им състояние, увери Коралски.
Германският модел не означава, че когато почнеш работа, ти отнемат инвалидната пенсия. Той се свежда до това, че когато човек се инвалидизира, той минава през една система от институции, които му съдействат и посредничат за намиране на подходяща работа. Обикновено от 6 до 8 месеца той се връща на пазара на труда и започва да получава възнаграждения, равни на тези, които е получавал преди инвалидизирането, обясни експертът. Така че немският модел сам по себе си е правилен, но неговото прилагане не минава само с една промяна на закона, а с цялостно реформиране на системата, свързана с пазара на труда и най-вече намиране на хората с увреждания.
Облекчаването за участие в обществени поръчки на фирми, които са наели хора с увреждания по същество е изпълнение на регламент на ЕС, който стимулира развитието на социалната икономика, поясни експертът. Според него това е един от начините за устрояване на работа, практиката е показала това, защото доста фирми след тази промяна са започнали да наемат хора с увреждания.
