Законът за банковата несъстоятелност име история на прилагането си. Това каза проф. Валери Димитров, преподавател по финансово и банково право в УНСС и бивш шеф на Сметната палата, пред БНР.
По думите му в случая с КТБ българското общество и българските граждани са изправени пред изключителна мащабна финансова измама, засягаща огромен брой вложители, включително Фонда за гарантиране на влоговете и държавата – като кредитори на тази банка, при което тази нагла измама се осъществява чрез действаща банка.
Самоуважаващите се общества и държави не допускат такива неща, коментира Димитров. Съдът е приел най-късната дата за обявяване на датата на несъстоятелност на КТБ, но това „нищо не решава“, допълни той:
"Имуществото на банката ще стигне само за частично съръзмерно удоволетворяване на Фонда, на вложителите с негарантирани размери и на държавата, ако тя е на този ред. Тези, които направиха „прихващания“, се опитаха да прередят другите, но Законът не го допуска и това е единият проблем. Той казва: „Всеки от прихващащите кредитори ще получи толкова, колкото ще получи всеки останал на този ред – всеки равен процент от вземанията си. Това е поправката през ноември."
Димитров коментира, че от момента на налагането на Специалния надзор, БНБ е наложил на КТБ пълна забрана на предмета и на дейност и тя не е можела да прави „абсолютно нищо“.
"При това положение, за мен нещата са ясни и категорични – няма изискуеми влогове, с които да може да се прихваща. Всички прихващания, направени в този период, са невалидни! Нищожни. Проблемът е, че БНБ зае една двусмислена позиция. Тя мълчаливо не възрази срещу прихващанията, въпреки че тя наложи забрана на изискуемостта на влоговете. Тя наложи забрана с административен акт и тази забрана важи! И си затвори очите пред нарушаването на собствената ѝ забрана, наложена с нейния собствен административен акт", каза още той.
С влизане в сила на решението за обявяване на КТБ в несъстоятелност влиза в сила изискуемостта на влоговете и тогава могат да се направят прихващания, поясни Димитров.
