Данъкът, събиран от доходите на българите от спестяванията им в банките, става все по-незначителен източник на приходи за бюджета. За цялата 2020 г. от данък "лихви" в хазната са влезли едва 5.6 млн. лева, според годишния отчет на НАП за събраните налози информира в. СЕГА.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Налогът влезе в сила по идея на финансовия министър на първото правителство на Бойко Борисов - Симеон Дянков, през 2012 г. Прокарването на идеята срещна силна съпротива от всички страни и дори в ГЕРБ имаше отпор. Основните аргументи на противниците на данъка бяха, че той наказва спестовните. Самите банки бяха против държавата да им създава допълнителни бюрократични задължения - да начисляват и внасят данъка. Дянков обаче настояваше, че така само за година ще вкара спасителни 120 000 000 лева в бюджета, който тогава бе в тежко състояние. "Данъкът ще го усетят само богатите, които имат големи влогове", уверяваше по онова време премиерът Бойко Борисов.
Интересен "детайл" е, че заместникът му имаше и други идеи за "гарниране на постната бюджетна пица" - чрез облагане на доходите на гражданите, спечелили от хазартни игри и от борсови сделки. Такива данъци обаче не бяха въведени. Постъпленията от данъка върху лихвите никога не достигнаха поставената от Дянков цел, а с времето непрестанно се смаляваха, за да стигнат дъното си през миналата година.
Резултатът е факт на фона на постоянно увеличаване на депозитите в банките, като често има рекорди в това отношение. По данни на БНБ, "белите пари за черни дни", които българите държат в банките, вече са над 61 млрд. лева. Тогава защо приходите от данък "лихви" са на изчезване? Всъщност парадокс няма, пише изданието. Наред с ръста на депозитите и влоговете има и друга неотклонна тенденция - непрекъснато намаляване на лихвите, които вече са символични - клонят към нулата. Именно това е основната причина при многомилиардната маса пари хората да получават съвсем микроскопични лихви и съответно банките да начисляват и внасят в хазната съвсем дребни суми като данък върху дохода, който изплащат на клиентите си.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Според информацията от НАП, приходите за цялата минала година от данък "лихви" са едва 5,6 млн. лева, което е с 9% по-малко в сравнение с 2019 г. Данъкът върху лихвите по депозитни сметки на граждани формира 0,2% от общите приходи от данъци върху доходите на физически лица, пише в отчета на НАП за 2020 г.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Ставката на данъка е 8%, откакто е въведен. По онова време лихвените проценти по срочните депозити бяха 5-6%. В момента банките масово са свалили лихвите под 1 на сто. Ако имате 10 000 лева на влог и сте успели да договорите банката да ви плаща 1% лихва, т.е. 100 лева годишно, този доход се облага с 8%, т.е. хазната прибира 8 лева данък. При лихва 0.1% налогът е 80 стотинки.
Преди години БСП се заканваше да отмени данъка "Дянков", ако вземе властта, но така и не изпълни обещанието си. Десните партии и много независими икономисти периодично критикуват облагането на доходите от спестяванията и предлагат то да отпадне.
