Правителството „Денков-Габриел“ е внесло в Европейската комисия поправена версия на българския План за възстановяване и устойчивост в съответствие с изискването да се намалят проектите, тъй като се намаляват и полагаемите средства.
В съобщение на ЕК от понеделник се отбелязва, че искането на България за промени се основава на необходимостта да се вземе предвид намаляването на максималната разпределена безвъзмездна помощ по механизма за възстановяване и устойчивост на икономиката от пандемията - от 6,27 милиарда евро на 5,69 милиарда евро. Комисията отбелязва, че намаляването на сумата е свързано с по-добрия икономически резултат на България през 2020 г. и 2021 г. от първоначално предвидения.
Още: Не е ясно дали ЕС ни позволява повече вредни емисии, т.е. повече въглища
Без важната енергийна глава
Във внесения от кабинета план липсва главата за намаляване на енергийната зависимост - REPowerEU. Чрез нея страната ни можеше да получи допълнителни евросредства, за да компенсира инфлационното поскъпване на енергийната част от проектите в плана и да добави нови проекти. Присъствието на тази глава в плана е задължително, за да се гарантира достъп до парите.
Предварителните разчети гласят, че България може да се възползва с около 500 млн. евро към Плана за възстановяване за проекти, свързани с енергийната ефективност и диверсификацията на енергийните източници.
Снимка: БГНЕС
Още: ЕК обяви какво ще се случва с българския план за енергиен преход
Кои проекти още няма да се реализират?
Три проекта от Плана за възстановяване за близо 260 млн. лв. няма да бъдат материализирани, става ясно от внесените предложения. Става въпрос за проектите за цифровата трансформация на "Български пощи" на стойност 101 млн. лв., изграждането на интермодален транспортен терминал в Русе за 44,6 млн. лв. и цифровизацията на управлението, контрола и ефективното използване на водите за 112 млн. лв.
Още: Министър даде краен срок на плана за оздравяване на "Български пощи"
Намалени инвестиции
Предложеното от България изменение на плана засяга общо 17 инвестиции, включени в първоначалния вариант. Много от тях не отпадат - просто инвестициите са намалени. Пример за това са тези, свързани с енергийната ефективност на обществените сгради, националната инфраструктура за съхранение на ток от възобновяеми източници и обновяването на болници.
Ако ЕК прецени, ще предложи измененията в плана за одобрение от Съвета на ЕС. Държавите от ЕС ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на комисията, се уточнява в съобщението.
Припомняме, че кабинетът вече се отказа от спорния проект за батерии, както и от Център за протонна терапия за лечение на деца с онкохематологични заболявания. Той обаче не е изоставен от правителството като проект и бе обещано да се изгради с национално финансиране.
България изпрати на 30 септември до ЕК и териториалните планове за справедлив преход от въглищни централи към зелена икономика, които предизвикаха масови протести на енергетици и миньори.
Още: Решено: Въглищните централи затварят през 2038 г., ще има компенсации за напускащи работници (ВИДЕО)
