Освен политическия обзор на годината, Actualno.com представя на Вас, уважаеми читатели, няколко важни икономически теми, които оказаха и оказват много голямо влияние върху живота в България. Започваме с цената на тока.
Случващото се в енергийния сектор като цяло и цената на тока в частност безспорно бяха едни от най-обсъжданите теми на 2013 г. Освен че стана причина за падането на цяло правителство през февруари, стойността на електроенергията бе обект на разгорещени дебати през цялата година, а при не един и два случая „лъснаха” и монополите в енергетиката.
Още през януари Сметната палата изнесе данни, от които стана ясно, че общо 291 държавни служители на високи постове и представители на местната власт не са подали точна информация за имотното си състояние. Сред тях правеха впечатление имената на тогавашния председател на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев, директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Пламен Цеков, директорът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Йордан Войнов и др. Оказа се, че Семерджиев например е пропуснал да декларира покупка и продажба на апартамент от 168 кв. метра в Несебър, към който има паркомясто с площ 17 кв. метра, както и доста солиден кредит. Директорът на НЗОК пък бе забравил да каже пред властите, че има доходи от друга стопанска дейност на стойност и че притежава редица имоти.
Малко след това стана ясно, че Европейската комисия завежда дело срещу България заради нарушение на правото на ЕС за вътрешния енергиен пазар, тъй като не сме въвели изцяло в законодателството си директивите за природния газ и електроенергията. Пълното им въвеждане е трябвало да стане факт до 3 март 2011 година. Тогава ЕК заяви, че ще ни бъде налагана глоба от над 16 хил. евро дневно до въвеждането на директивата, а и отправи предупреждения и по други два проблема. Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев обаче отхвърли твърденията, че именно неговата институция е виновна за глобата. Държавната комисия трябваше да разработи четири нормативни документа. "Считам, че сме изпълнили всички изисквания на третия либерализационен пакет още с приемането на Закона за енергетиката", твърдеше Семерджиев.
Това обаче явно не бе достатъчно убедително за премиера по онова време Бойко Борисов, който предложи на Министерски съвет да освободи от длъжност Семерджиев именно във връзка със забавянето и липсата на разработени и приети подзаконови административни актове, свързани с Третия енергиен либерализационен пакет - причината Европейската комисия да сезира Съда на ЕС. Дни по-рано самият Семерджиев, както и цялото ръководство на ДКЕВР, бе хвърлил оставката си.
Още в началото на февруари недоволството срещу високите сметки за ток започна да ескалира. На 4 февруари стартираха протестите в София и цяла Югозападна България, които бяха насочени срещу „Топлофикация” и ЕРП-тата. Хора от Благоевград и Гоце Делчев масово се оплакваха от абсурдни завишавания на сметките за електроенергия. Напрежението се разпространи, което принуди Сметната палата да се заеме с проблема. Парламентарната комисия, която наблюдава дейността на ДКЕВР, възложи на Палатата да направи одит на цените на водата, тока, парното и газа, като целта беше да се установи как те са били формирани и регулирани.
Реакцията обаче не успокои гражданите. Двама от лидерите на протестиращите в Югозападна България - Людмила Манова и Вангел Цилев – заподозряха, че при по-ниско напрежение електромерите отчитат по-високо потребление и ЧЕЗ се възползва от това, за да „надписва” сметки. Според Цилев ЧЕЗ „сваля” напрежението от 220 волта на около 180 волта след 6 часа вечерта. Манова даде пример, че при експеримент с климатик при напрежение около 180 волта уредът е работил с 1,5 киловата, а не с 1 киловат, както при 220 волта напрежение. Твърдението, че такъв похват за изкуствено напомпване на сметки, беше отречено от Димчо Станев, директор на „Обслужване на клиенти” в ЧЕЗ. Станев заяви, че през декември 2012 е имало 34% повече консумация, отколкото през ноември.
В опит да овладее положението Бойко Борисов категорично заяви, че няма да национализира ЕРП-тата, че ще предложи на ДКЕВР токът да поевтинее с 8% от март и че лицензът на ЧЕЗ ще бъде отнет. Бившият премиер хвърли вината за ситуацията върху онези, подписали договори с електрорапределителните дружества, а вина на своето правителство видя само в назначението на Ангел Семерджиев, което, по думите му, било по предложение на отдавна освободения Трайчо Трайков. Скоро след това се стигна и до оставката на кабинета „Борисов”.
Когато Българският енергиен регулатор започна процедурата по отмяна на лиценза на ЧЕЗ, чешката компания не стоя с кръстени ръце. Тя подаде оплакване в ЕК заради решенето. „На няколко пъти бяхме обект на негативно вмешателство от страна на българските институции”, заяви тогава Томаш Плескач, ръководител на отдела на компанията за електроразпределение и дейности извън Чехия.
Междувременно прокуратурата направи проверка на ДКЕВР и установи редица нарушения като разминавания в отчетите за приходите и разходите и занижен контрол. В публичното пространство се появи и документ, който предизвика съмнения дали прокурори не са прикривали злоупотребите в енергодружествата в продължение на почти три години – ставаше въпрос за сигнали от енергийния регулатор до предишния главен прокурор Борис Велчев. Настоящият главен прокурор Сотир Цацаров пък заяви, че вината за ЕРП-тата е двустранна – както на прокуратурата, така и на ДКЕВР.
След изборите през май пък една от първите задачи на министър-председателя Пламен Орешарски и министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев бе да обявят плановете си за поевтиняване на тока с 5%. ДКЕВР обаче, която вече имаше ново ръководство начело с Анжела Тонева, каза, че не предвижда поевтиняване на услугата. „Конкретно намаляване на цената на тока не е разглеждано. ДКЕВР разработи единствено схема за ценообразуване, която да отразява действителното състояние на пазара в момента”, заяви тогава Тонева. За да поевтинее токът за крайния потребител, са необходими законови промени, както и да се привлекат приходи от продажбата на емисии от парниковите газове. Нужно е намаляването на разходите за „студен резерв", което може да се случи с решение на министъра на икономиката и енергетиката, каза още тя.
Още с встъпването си в длъжност пък Драгомир Стойнев предизвика редица въпроси със свои изказвания и действия. По отношение на глобата от ЕС във връзка с липсата на документи за Третия енергиен либерализационен пакет например той твърдеше, че тя се равнява на 900 хил.лв., докато в действителност беше с половин милион лева повече. Скандал предизвика и това, че Стойнев тихомълком назначи за шеф на БЕХ Георги Христозов – човек с ефективна присъда за валутни престъпления. След дни на медиен шум по случая Христозов бе „отзован”, макар и не съвсем - първо стана член на борда на БЕХ, после беше обявен за член на борда на АЕЦ "Козлодуй". Новият министър предпочете и да пренебрегне стратегията на служебния ръководител на икономическото ведомство Асен Василев, която бе за тотална оптимизация и намаляване на количеството скъп ток, купувано от заводските централи, за сметка на по-евтиния ток от други производители.
През лятото дори от БСП признаха, че „щастливи в енергетиката няма”. От столетницата заявиха, че има минимално преразпределение на тежестта, но за резерви не може да се говори, тъй като резервите в енергетиката бяха разпределени още с намалението на цената на тока през пролетта – 8%.
След всички приказки за намаления обаче не стана ясно например дали поевтинява и токът за стопанските потребители т.е за бизнеса. В последствие се оказа, че отговорът е не. Според експерти големият проблем като цяло е, че са увеличени цените на снабдяване с ток. Това се прави, за да не фалира Националната електрическа компания, а печалба за ЕРП-тата няма.
Само преди два месеца – през ноември, енергийни специалисти и представители на ЕРП-тата се обединиха около прогноза за негативен сценарий. Според тях промените в Закона за енергетиката ще доведат до поскъпване на тока. Измененията ще имат и друга последица – ще стимулират повече кражби и злоупотреби.
В Закона за енергетиката се готвят 7 основни промени, като това ще бъде 30-тите изменения в него за последните 10 години. Част от промените са например премахване на таксата за повторно включване на тока, след като е бил спрян за неплатена сметка, както и забрана електроенергията на длъжници да се изключва в петък или преди празници. Аргументите на вносителите на законопроекта са, че той е ориентиран към социално слабите.
Редица специалисти обаче не се съгласиха, че промените ще доведат до положително развитие за енергетиката. „Чрез тези промени коректните потребители ще понесат вината на некоректните. Махането на таксата за повторно включване ще увеличи разходите на ЕРП-тата, съответно те ще трябва да компенсират с вдигане цената на тока”, заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Представители на ЕРП-тата у нас потвърдиха, че измененията ще предизвикат допълнителни разходи за тях.
В средата на ноември ДКЕВР взе решение да спре процедурата по отнемане на лиценза на „ЧЕЗ Електро България”. Според заключението на ДКЕВР нарушенията на Закона за енергетиката, заради които започна самата процедура, не са достатъчно основание за отнемане на лиценз. Комисията се позова както на Закона за енергетика, така и на Наредба номер 3 към закона.
Последните рокади в енергетиката станаха факт преди броени седмици, когато шефът на ДКЕВР Анжела Тонева изненадващо подаде оставката си. Плъзнаха спекулации, че върху Тонева е оказван натиск заради твърдението й, че цената на тока не може да бъде намалена, както предвиждат управляващите. Оказа се обаче, че Тонева ще бъде назначена за съветник на премиера Пламен Орешарски. Нейният пост в ДКЕВР беше зает от изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Боян Боев - финансовият директор на ТЕЦ "Марица Изток" 2 по времето, по което шеф на предприятието беше споменатият по-горе Христозов.
Той не губи време, за да обяви, че от Нова година токът ще поевтинее. Цената на нощната тарифа ще падне с 10%, а на дневната - с около 1-1.5%. Поевтиняването обхваща както домакинствата, така и бизнеса. Как ще се отрази тази промяна в по-дългосрочен план на средата у нас и дали ще бъде изпълнена буквално – предстои да разберем през 2014 година.
