Двойно - до 741,6 млн. лева, паднаха необслужваните кредити, дадени на колекторските фирми през миналата година спрямо 2018-а, когато те са били 1,418 млрд. лева. Това сочат данните на Асоциацията за управление на вземания, цитирани от Монитор. За 2019-а сумата е била 832,3 млн. лева.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, но данните към момента не отразяват обективната картина, посочват от асоциацията. „Колкото и оптимистични да изглеждат цифрите, истината е, че финансовите предизвикателства предстоят. Отчасти, по-ниските обеми, възложени за събиране се дължат на мораториума на банките. Той даде глътка въздух на клиентите в затруднение, но и отложи проблеми, на които тепърва ще станем свидетели в края на 2021 г. Не са ясни дългосрочните ефекти от него, възможно е някои домакинства да са неприятно изненадани от по-високите суми които трябва да платят за кредитите си. Затова правилното управление на парите е много важно за всеки един от нас и е ключово за по-бързото излизане от кризата”, казва Райна Миткова, председател на АУВ.
На пазара на изкупени дългове се наблюдава още по-голямо понижение, посочват още от асоциацията. През цялата 2020 г. те са малко над 507.5 млн. лева, докато през 2019 г. - 1,362 млрд. лева. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 г. е 101 731, докато през 2019 той е двойно по-голям - 208 423. Картината ще се измени в края на годината и е много важно потребителите и бизнесът да са подготвени, съветват от АУВ.
„Според данните на БНБ за първото тримесечие на 2021 г. е образуван нов лош дълг, вследствие на мораториума в размер на над 1 млрд. лв., или 10% от разсрочените задължения. Става дума за кредитите с просрочие над 180 дни. „Тези задължения няма да изчезнат, напротив, трябва сериозна стратегия как и дали ще могат да се съберат и как това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица големи индустрии бяха напълно затворени, това няма как да не се отрази на първо място на покупателната способност на населението, плащането на данъци и такси от страна на бизнесите, а оттам на цялата икономика”, коментира Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Според данни на асоциацията още през 2020 г. много домакинства престанаха да плащат не защото доходите им бяха пострадали, а защото се страхуваха за бъдещето си и предпочитаха да съхранят тези пари за по-трудни дни. Но неплащането може само да усложни ситуацията и да се отрази негативно на икономиката, а оттам - на всеки от нас поотделно”, казва Райна Миткова. „Групата на хората, които изпитват реална невъзможност да плащат, продължава да е най-малка. Настоящата ситуация на несигурност създава предпоставки за някои потребители да се стремят да избегнат погасяването на вземанията си. Част от хората обаче използваха момента, за да предоговорят по-добри условия по кредитите си и точно те ще спечелят в дългосрочен план”, коментира още Лилия Димитрова.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
По данни на асоциацията относителното дялово разделение на кредиторите остава без съществени промени, с известни изменения в конкретните стойности. Банките остават като най-големия кредитор с 44% от стойността на целия обем възложен дълг Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от стойността на дълга. Третият най-често срещан кредитор са телекомите с дял от 16%.
