Близо 90 процента (89 на сто) от германските компании биха инвестирали отново в България. Това съобщи Соня Миклай, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), по време на представените от нея резултати от най-новото проучване на камарата сред нейните членове.
Организаторите на събитието представиха резултатите от тазгодишното издание на анкетата с уговорката, че допитването е направено между 19 февруари и 15 март, т.е. преди провала на преговорите за "ротацията" в кабинета, което събитие със сигурност би повлияло на оценките на участвалите членове на камарата. Влияние върху резултатите на тазгодишната анкета оказва още и преобладаващият дял на фирмите от преработвателната промишленост, за разлика от по-големия дял на предприятията в сферата на услугите през 2023 година, уточни още Соня Миклай, цитирана от БТА.
Анкетата за България е част от мащабно изследване на германските търговски камари в страните от Централна и Източна Европа. От българските участници тази година най-голям е делът на малките и средните предприятия с до 249 служители - 75 процента, 25 на сто са големите компании.
Още: Това са водещите търговски партньори на България от ЕС
Предимствата на България
Изведените предимства на България като инвестиционна дестинация и през 2024 година продължават да бъдат членството ѝ в ЕС; цената на работната ръка; данъчната тежест и система. В полза на България са изтъкнати още качеството и достъпът до мобилен интернет и високоскоростен интернет.
Най-големите рискове и предизвикателства пред българската икономика, според участвалите в проучването 81 представители на ГБИТК, са политическата и социална стабилност; наличността на квалифицирани кадри; качеството на академичното и професионалното образование и корупцията и престъпността.
От гледна точка на развитието на българската икономика, осигуряването на квалифицирани специалисти за бизнеса е сред най-неотложните мерки, съгласно изводите от най-новото издание на анкетата на ГБИТК сред членовете й. За целта са нужни бързи решения както от страна на държавата, така и от страна на компаниите, за да се позиционира и развива България като атрактивно място за бизнес в бъдеще, призовават от камарата.
Още: "Бундесбанк": Германия започва да излиза от кризата
Според анкетата, 63 процента от запитаните посочват увеличаването на разходите за труд като основен ефект от недостига на квалифицирани кадри, а 39 на сто смятат, че това ще доведе до намаляване на планираните инвестиционни намерения. Анкетата също така разкрива мерките, които компаниите планират да предприемат за омекотяване на последиците от недостига на кадри. Основният дял - 62 процента, ще залагат на повишаване на цифровизацията, 56 процента от фирмите възнамеряват да разширят вътрешнофирмените обучения, 45 процента обмислят да увеличат заплатите над средното ниво за пазара.
На въпроса "Как оценявате сегашната икономическа обстановка в България?", 22 процента от анкетираните отговарят, че е добра, а 52 на сто я определят като задоволителна. Относно очакванията им за развитието на българската икономиката през 2024 година спрямо 2023 г., оптимистите са 24 процента от респондентите, други 48 на сто не очакват промяна.
От ГБИТК отчитат динамика в прогнозите за развитието на износа. Само 19 процента от участниците в допитването смятат, че той ще се подобри спрямо 38 на сто през 2023 г. Други 20 процента от анкетираните прогнозират влошаване при дял от 9 процента година по-рано.
Макар да има обрат в отрицателното мнение сред членовете на ГБИТК за прозрачността на обществените поръчки в страната, то остава преобладаващо с дял на недоволните от 56 на сто. При "Правната сигурност" обаче има пречупване в негативните оценките, като вече 57 процента са доволните респонденти. На този фон Соня Миклай изрази надежда, че усилията в посока на правната реформа ще се запазят.
Относно процеса на задълбочаване на европейската интеграция в България, 80 процента от анкетираните искат да се въведе еврото като официална валута в страната. Още по-отчетливо е мнозинството от компаниите, които са за присъединяването на България в Шенген - 94 процента от представителите на участвалите фирми.
