Миньорите и енергетиците у нас излязоха на протести и блокираха магистрали заради плановете на правителството за справедлив преход от въглищни централи към зелена енергия, който е част от общия проект на ЕС. Темата предизвиква много полемики, но е доказано, че е възможно зависимите от мини райони да се трансформират успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Примери за това са Германия и Люксембург.
Германия - мини стават езера
Храна за размисъл ни дава регионът на Лайпциг в Германия. Там мините за лигнитни въглища са преобразувани в езера.
В продължение на дълги години по време на социалистическия период на ГДР около града се добиват именно такъв тип въглища. Една от мините – Цвенкау, днес е запълнена с вода и е зона за почивка и водни активности като част от верига изкуствени езера около Лайпциг, наречена Нойзеенланд.
Още: Парламентът одобри споразумението на кабинета с енергетиците (ВИДЕО)
Затварянето на мините и рекултивацията на терени в района на Лайпциг е част от цялостната структурна трансформация на града и региона след падането на Берлинската стена. В този период градът губи много голяма част от населението си поради падането на границата със Западна Германия и освен че основни икономически отрасли затварят, много хора го напускат. Пред Лайпциг остава задачата да открие нова икономическа база, както и да осъществи физическа трансформация на територията си.
Снимка: ТЕЦ в Германия, източник: RWE
Като част от дългосрочното планиране на града, преобразуването на мините в езера се включва като част от плана и се осъществява като дългосрочен проект за рекултивация и изчистване на минните терени. В допълнение към езерата, Лайпциг полага и усилия за възстановяването на крайбрежни гори около река Елстер, която преминава през града, пише в своя статия Божидар Иванов от „Климатека“ – градски и социален изследовател с опит в градско и регионално планиране.
Още: Фактите за „най-евтиният ток“, „зелен диктат от Брюксел“ и още митове за въглищните централи
Люксембург - залежи на руди стават биорезервати
Интересно е и как в Южен Люксембург са направили преход от огромните по мащаби индустриални и минни комплекси, даващи поминък на хиляди хора, към алтернативи. Става въпрос за района между градовете Дуделанж, Кайл, Румеланж, Еш-сюр-Алзет и Диферданж. Той е близо до историческия регион Лотарингия, богат на минни залежи, и е основополагащ за икономическото развитие на Люксембург между края на 19 век и 70-те години на миналия век.
Богатите залежи на руди там са основен двигател на имиграцията към държавата, която е важна част от нейното икономическо развитие и до наши дни. Залежите от желязна руда, използвани за производство на стомана, обаче достигат своя предел с кризата от 70-те години на 20 век, когато в световен мащаб търсенето на стомана намалява значително и цените падат. Тази икономическа криза е неочаквана за Люксембург.
Като малка държава, която е силно зависима от тази индустрия, Люксембург въвежда сериозни социални политики, с които да смекчи ефекта от постепенното намаляване на минната и стоманената индустрия. Започват и дългосрочни усилия за диверсифициране на икономиката на държавата, така че тя да достигне настоящата си лидерска позиция в банковия и финансовия сектор.
Междувременно минните терени в южната част на страната днес са познати като региона Минет – биосферен резерват на ЮНЕСКО, който включва впечатляващи терени за планински трекинг през червените хълмове с желязна руда.
Още: "Да не се плащат пари в торба, за да не се работи": Работодатели за протестите на миньорите
Рекултивацията на терените е дълъг процес, който в този случай е оставен основно на природата. В градовете в региона бившите индустриални зони се трансформират в културни центрове, центрове за събития и музеи. Някои от минните комплекси са запазени и са включени като част от маршрутите за туризъм.
Най-интересна пък е трансформацията в региона на Белвал (близо до Еш-сюр-Алзет), където доменните пещи са реставрирани и са включени в процеса на градска регенерация - чрез построяването на сградите на Университета на Люксембург, залата за събития "Рокхол", както и търговски и жилищни площи.
