Доколко познавате родната азбука, онази, която използвате всеки ден? Коя е тази единствена буква в българската азбука, която няма звук и не е нито гласна, нито съгласна, защо Ю и Я не са гласни букви, както и Й съгласна ли е, или е гласна?
Ю и Я – гласни букви ли са?
Ако знаете, както се предполага, че е редно, броят на гласните звукове в родната азбука и кои са те, то със сигурност няма да дадете грешен отговор на въпроса Ю и Я гласни букви ли са. Шестте гласни в българския език са твърдите а, ъ, о, у и меките е, и. Щом Ю и Я не са сред тях, то не е трудно да се досетите, че те не са гласни. Ще сгрешите обаче и ако пък ги причислите към съгласните, водени от знанието, че Ю и Я не са гласни. Какви букви са тогава те?
Буквите Я и Ю означават комбинация от звуци според това къде се намират в думата – в началото, след гласна, след съгласна.
- Я в началото на думата, както и след гласен означава два звука - Й и А, а след съгласен – един звук – А.
- Ю в началото на думата, както и след гласен, означава два звука - Й и У, а след съгласен – един звук – У.
Това дава категоричен отрицателен отговор на въпроса Ю и Я гласни букви ли са, както и красноречиво сочи, че са комбинация от звуци, която всъщност не е константа, а се променя според позицията на Ю и Я и според това след какъв звук се намират.
Колко букви е имала българската азбука през годините?
Буквата Й съгласна ли е, или не?
Друг въпрос, който ни вълнува и който е предмет на настоящото обсъждане е буквата Й съгласна ли е, или не? Ако не знаем отговора със сигурност и започнем на принципа на изключването – че тя категорично не е гласна, защото гласните са само 6 и се помнят лесно, то бихме отговорили, че да, буквата Й е съгласна. Но дали ще сме прави? Видяхме, че има букви, които нямат звук, както и че има букви, които реално съответстват на два звука.
Дали Й е съгласна, или е сред онези особени букви в българската азбука? Й обаче не е сред тях, а е буква, която е съгласна, както беше и първото ни предположение. Й спада към сонорните съгласни, които съдържат повече тон, отколкото шум. Сонорните съгласни са звучни и нямат беззвучни двойници.
Така Й се оказва звучна съгласна, лишена от беззвучен двойник, какъвто има например звучната съгласна Б, чиито беззвучен двойник е П. Наличието на подобен двойник означава по-висок риск от грешки в правописа, защото те често се грешат. Друго, което е важно да знаете, е, че Й е винаги мека съгласна.