Всички знаем, че българското землище далеч надхвърля днешните граници на родината ни. Поради тази причина има държавници, за които се смята, че са от български произход, но остават в историята на като национални герои на съседни държави. Днес ще разгледаме някои от най-известните сред тях. Някои са известни с отрицателните становища за българите, докато други просто скриват произхода си.
Кои чужди държавници са от български произход
1. Мустафа Кемал (1881-1938)
Първото име, за което вероятно мнозина от вас са се досетили, е на Мустафа Кемал (Ататюрк). Баща му, Али, е от селото Коджаджик в днешната западна част на Македония, а майка му, Зюбейде, е от Голо Бърдо - едно от помашките села в Източна Албания. За бащата на турската нация (в буквален превод от Ататюрк) се знае, че той е владеел български език на изключително високо ниво. Той се опитва да обясни това с факта, че е родом от Солун, където по това време имало сериозен брой българи. На теория това звучи добре, но е трудно да си представим как малкият Мустафа Кемал, който е син на висш османски чиновник в града, си е играл с българчетата в Солун и изведнъж е успял да научи литературен български. Мустафа Кемал е осъзнавал своя произход, но заради своята кариера трябвало да го скрива. Докато е бил военно аташе в османското посолство в София преди Балканската война, той заявява, че произходът му е от еничари. Това твърдение е направено поради нехарактерния външен вид за Османската империя, който косвено показва неговата различна етническа принадлежност. Висок, с руса коса и сини очи, той определено се отличава. Някои историци предполагат, че той е от етническата група на мияците, които обитават северната част на Македония, но това е трудно да бъде потвърдено. Така или иначе, Мустафа Кемал е създател на модерната турска държава и затова е известен и като бащата на турската нация - Ататюрк.
2. Никола Пашич (1845-1926)
Един от най-известните национални герои на Сърбия е родом от българското село Голям извор (днешен Велики Извор в Сърбия) в Зайчарско. Самото село е основано от изселници от село Голям извор в Тетевенско. През 1883 година той участва в преврат срещу сръбския владетел Милан, но неуспехът го принуждава да избяга в България. Там остава при свои роднини точно в село Голям извор Тетевенско. Между 1883 и 1889 година започва работа в министерството на вътрешните работи на нашата държава. Има запазена молба за специална пенсия от България. Подписва се под името Никола Пашов. През 1889 година крал Милан е свален, и Пашич се завръща в Сърбия, където става министър-председател цели 5 пъти, и още 3 пъти в новосъздаденото кралство на сърбо-хървати и словенци (КСХС). Сложен му е прякорът Бугар Пашич, поради опитите на политическите му противници да го унижат заради българския му произход. Ръководи Сърбия по време на Междусъюзническата и Първата Световна война срещу България и успешно защитава сръбските национални интереси.
3. Константинос Караманлис (1907-1998)
Един от най-известните гръцки политици на 20-и век е дългогодишен министър-председател и президент на Гърция. Роден през 1907 година в село Кюпкьой, част от Егейска Македония със смесено българско и гръцко население. Въпреки силните спекулации за неговия български произход, които се популязират от неговите опоненти, те е сравнително трудно да се докажат. Въпреки това има няколко косвени белега за това:
- През 1975 г. като министър-председател на Гърция, се среща с Тодор Живков. Интересното е, че значителна част от тяхната среща се води без преводач. Поради това можем да заключим, че някой от тях владее езика на другия на достатъчно добро ниво, за да се разбират. Тъй като трудно можем да приемем, че Тодор Живков е владеел толкова добре гръцки, е много по-логично да се заключи, че срещата се води на български език.
- Друго косвено доказателство е, че той е носил името Костадин Караманов преди селото му да стане част от Гърция, когато се преименува на Константинос Караманлис. Информацията, която се знае за баща му, подсказва, че е служил на гръцките интереси в Беломорска Македония към края на 19 век. През 1917 г. е интерниран в България, тъй като по това време село Кюпкьой е част от България.
Въпреки тези непреки доказателства за произхода му, е най-вероятно той да е от смесен такъв, каквото е и повечето от населението на селото през края на 19 и началото на 20 век. Въпреки това остава запомнен с драстичните мерки срещу българите в Гърция след Втората световна война и като един от успешните гръцки държавници на 20 век.
Разбира се, няма как да изброим всички имена само в една статия, но задължително трябва да се отбележи още едно лице. Това е Георги Скендербег (1405-1468) - един от най-големите албански герои .Майка му, Войслава, произлиза от известно болярско семейство в Охрид, старата българска столица. Изследвайки миналото, откриваме много велики личности с български произход, които са допринесли значително за развитието на други държави.
