Ренета Джунова и Мила Салахи посвещават последните 6 години в проучване на световните писмени знаци. Макар да не са учени, двете жени имат изключително задълбочени познания в няколко клучови области, владеят редки езици и имат достъп до древни артефакти. Посвещават живота си на разгадаване на тайната на древното тракийско писмо.
Първоначално запленени от Древния Рим, двете изследователки на тракийското писмо отиват достатъчно далеч, за да направят връзка между древните цивилизации и тракийските им корени. Проучването започва с разглеждане на всички исторически извори и научна литература за траките. Двете откриват грешките, допускани при преводите и множество разминавания в датировките, като използват свой уникален метод, базиран на съпоставката между три езика (български, албански и бохарски (езикът на коптите, християните в Египет, който до днес остава загадка дори за египтолозите, но едно е общото мнение, че е дошъл от Крайбрежието).
Те правят пробива си през бохарския, който е непознат за учените у нас. Пръв за приликата между тракийския, българския и бохарския говори Стефан Гайд. На това негово прозрение стъпват двете изследователки и проверяват теорията му, като за тази цел лингвистът в групата научава бохарски.
Години по-късно се оказва, че българският език е развитият през хилядолетията тракийски, но има липсващо звено, което се обяснява с произхода на самата писмена система на траките. Техните руни са залегнали в украсата на неолитните съдове. За това им помагат трудовете на Хенриета Тодорова, Богдан Николов и Петър Детев.
На по-късен етап от изследването става ясно, че т.нар. прабългарски руни са развити тракийски, запазили се като свещено писмо до 10 в. С помощта на известните звукови стойности и надграждане от тяхна страна успяват да разработят съвършено нов, но безпогрешен метод за превод. Това личи от самите преводи на многобройни артефакти от цял свят, в които информацията взаимно се засича и потвърждава с вече известни исторически факти.
Двете изследователки са категорични, че тракийските руни и прабългарските руни имат 100% покриваемост.
Символите преминават от едни във други и така с течения на хилядолетията тракийската писменост преминава през прабългарските руни до глаголицата и кирилицата в последствие.
Преходът от геометрична орнаментика към писменост откриват в глинената плочица от село Точиларе, подарена на проф. Румен Овчаров от анонимен колекционер. Преди тях по нея са работили Стефан Гайд и Георги Стоянов. Според Гайд там се крие пасаж от известната египетска Книга на мъртвите, а Стоянов залага на идеята за логограми и календар с позициониране.
Мила и Рени обаче правят собствен превод през пиктографските знаци и през тракийските руни.
Преводите на древните тракийски руни в едни от най-загадъчните артефакти можете да намерите в книгата “Тракийският език тръгва по света”, която скоро ще бъде официално представена пред публика. Интересни нови преводи можете да намерите и на официалната страница във Facebook.
“Грешката на всички, които до момента безрезултатно са се опитвали да превеждат най-древните артефакти е, че използват като декодер на информацията един млад език, какъвто е гръцкият, а той не е носител на древната информация. Използват сходни символи и двуезични преводи, пренебрегвайки факта, че тракийската писменост е търпяла развитие през хилядолетията и днес стои в основата на азбуката, с която си служим (доказано – не славянска)”, категорична е Мила Салахи. А Рени Джунова, която се занимава със символиката и прочита на артефактите в идеен план, заявява, че “без да се познават духовните учения и скритите послания на символите е невъзможно да се стигне до краен резултат”.
Изследването и преводите доказват, че всички корени на думите от тракийския език са живи до днес в българския език и в неговите диалектни форми, като албанският и бохарският египетски диалект позволяват да бъдат изведени корените на думите, а често и самите думи, за да се проследи развитието на тракийския език до наши дни.
