Влюбването е прекрасен емоционален процес. Когато бяхме деца, всички четяхме приказки за красиви принцове и принцеси, които се влюбват от пръв поглед и след това отиват далеч, за да изградят щастливи завинаги. Подробностите за това, което ги е очаквало в далечното царство, са оставени на нашето въображение, но представата за първото впечатление и момента на влюбване от пръв поглед остава в съзнанието ни.
Вижте още: Петър Дънов: Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича
Чудили ли сте се защо се влюбвате в определен човек? Как в мозъка ни започват химически реакции, които ни карат да се възхищаваме на определен мъж и да искаме да прекарваме всяка минута от времето си с него?
Сигурно неведнъж сте забелязвали, че понякога идеалът за партньор, който сте създали в главата си, отива на заден план, защото сърцето ви започва да бие по-бързо, щом видите някой, за когото преди бихте казали, че „не е вашият тип“.
Психолози изложиха 3 основни хипотези, които обясняват как възниква чувството на привличане между мъжа и жената
Как се задейства сензорът за любов и защо се влюбваме в определени хора?
Противоположностите се привличат
Понякога е трудно да се повярва, че противоположностите наистина се привличат, но остава фактът, че това се случва доста често. Например, високите мъже често се влюбват в ниски и дребнички жени, които по този начин оставят шанс за баланс в този бъдещ съюз. Според някои генетични изследвания несъзнаваното желание за среща с противоположното е свързано с подсъзнателното желание за хетерозис – т.е. подобряване на биологичните функции в сравнение с предците. Смята се, че децата, родени от родители, които са много далечни роднини, ще имат по-голяма жизненост. Звучи сложно, но какво да се прави, това е науката (и природата).
Сигурно обаче неведнъж сте попадали на двойки, при които интровертният мъж се разбира добре с екстровертната си спътница или обратното. В такива съюзи почти никога няма скука, защото и двамата партньори се балансират и допълват взаимно.
Срещнахме ли се вече?
„Ние обичаме само веднъж в живота си и след това търсим само подобни“, пише Сергей Есенин. Прекрасен цитат, но не съвсем подходящ за темата на нашата дискусия днес, въпреки че зависи от това как гледате. Нека бъдем честни със себе си: Колкото и психолозите да настояват, че не трябва да се влюбваме във външния вид на някого, а във вътрешния му свят, първото нещо, на което се сблъскваме, е "опаковката на бонбоните" и само след това, ако харесваме опаковката, решаваме ли да проучим "пълнежа".
Така учените предполагат, че в нашите потенциални партньори се опитваме да уловим жестовете, тона на гласа и миризмата на майка си, баща си или други близки хора. Ако има съвпадение, няма да се налага да чакате дълго за „искрата, бурята и лудостта“ Подобно усещане за „сродна душа“ създава илюзията, че познаваме човек цял живот и следователно започва“ да ни привлича несъзнателно.
Също толкова важна роля играе постоянното присъствие на едно лице във функционална или териториална близост. Казано по-просто, действа ефектът на "простото представяне": колкото по-често виждаме човек, толкова повече му вярваме. И накрая, ако имаме сходни интереси и възгледи за света, тогава започва невидимият "любовен сензор" да се активира с пълна сила и започваме да сме склонни да се сближаваме с някой, който е подобен на нас. Между другото, изражението на лицето и стилът на реч също се броят - те също значително увеличават симпатията.
Основният фактор е околната среда
По едно време американският психолог Стенли Шехтер разработи двуфакторна теория за емоциите. Според тази концепция възникването на определени емоции и чувства може да се представи като функция на физиологичната възбуда и нейната интерпретация.
Тази хипотеза също е доказана чрез изследване на междуличностното привличане. Експериментът е проведен по следния начин: привлекателна експериментаторка спира преминаващите покрай нея привлекателни млади мъже и им дава въпросници. Тя обеща да им съобщи резултатите от изследването по-късно и, за да не се изгубят, остави на всички телефонния си номер. Експериментът бил проведен на два различни моста: единият беше стабилен и разположен на по-ниска височина, докато другият беше окачен на относително висока височина.
Предположението на Шехтер се потвърди. Хората, преминали през втория, по-висок мост, се обаждаха на случаен познат няколко пъти по-често от тези, които се срещнаха на първия мост. Работата е там, че в първия случай те изпитаха силно емоционално вълнение, така че красивата експериментаторка остана в паметта им. Това означава, че тези, които са се запознали на шумно събитие, на разходка с лодка или на влакче в увеселителен парк, имат по-голям шанс за втора среща от тези, които са се запознали на вечерна разходка в парка.
