Според народните вярвания брачната халка не трябва никога да се сваля. Има много обяснения за това.
Първите пръстени се появяват през четвъртото хилядолетие пр. н. е. Тогава младоженците подарявали на съпругите си пръстени от трева или въже.
По-късно, по време на Римската империя, сватбените халки стават железни и придобиват още по-специално значение.
Кръгът символизира безкрайността, а металът - ненарушимостта на обещанието към любимия да е част от живота ни до смъртта.
Вярва се, че сваляйки пръстена, жената лесно можеше да го загуби, а след това да загуби и най-ценното си нещо.
Слагайки брачната халка, младоженците заявяват връзката си пред целия свят. Ако някой от съпрузите реши да свали пръстена, подсъзнателно той се освобождава от клетвата за вярност, която е дал. Обществото винаги е осъждало онези, които нарушават брачните обети и особено жените.
Според вярванията, ако съпругът или съпругата свалят пръстена, бракът ще се разпадне и партньорът ще умре.
Друго поверие, свързано с брачната халка е, че тя трябва да е само ваша и да не разчитате на пръстен, взет за церемонията от ваши приятели. Предполага се, че чуждите пръстени привличат злото. И това има своето обяснение: ако младоженецът не може сам да купи брачните халки, то той няма да е в състояние да изхранва семейството си.
