Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Извън страната ни е известен като староцърковнославянски, старославянски език. Църковнославянският език, чийто първоизточник е старобългарският, и до днес е каноничен език на православните славянски църкви.
Всеки език се развива с времето. Старобългарският не прави изключения. Някои думи излизат от употреба, в същото време се появяват нови думи, обикновено с чужд произход.
Със следващите редове ще се опитаме да изброим някои старобългарски думи, които използваме и днес.
благоверен - благочестив, набожен
благодарствен
благодаря
благороден
благословен
бълха - видоизменено от “блъха”
бледен - видоизменено от “бледъ”
Богоявление - от “богоавлене”
болен
брада
веселие
воня - от “вона”
вражда - от “вражьда”
въздържание - от “въздрьжание”
възклицание - от ”въсклицание”
въстание - надигане, ставане, въстание
вход - от “въходъ”
венец - от “венець”
вяра - от “вера”
глава
глас
гнездо
гора - със значение на “планина”
гостилница - от “гостинница” със значение на страноприемница
гост - от “гостъ”
град - от “градъ” - използва се и със значение на градушка
гражданин - от “гражданнинъ”
гроб - от “гробъ”
грозен - от “грозьнъ” със значение на страшен, ужасен
гордост - от “гръдость”
греховен - от “греховьнъ”
двор - от “дворъ”
дебел - от “дебелъ”
длъжник - от “длъжьникъ”
доблест - от “добльство”
добродетелност - от “добродетель”
доброта
добрина - от “добръіни”
долу - от “долоу”
домашен - от “домашьнъ”
дом - от “домъ”
достоверно - от ”достоверь”
достойно - от “достоино”
душа - от “доуша”
дружба - от “дроужьба”
държава - от “дрьжава”
дръзновение - от “дрьзновение”
дърво - от “дръво”
дъжд - от “дъждь”
дихание - от “дъхание”
единство - от “единьство”
желание - от “желание”
жена
женитба - от “женитва”
животворен - от “животворивъ”
живот - от “животъ”
жертва - от “жрьтва”
жребец - от “жребьць”
звезда
завещавам - от “завещавать”
заклинание
заповед - от “заповедание”
злато
злоба - от “злъбъ”
игра
клевета
кошница
красота
кротък - от “кротъкъ”
кръщене - от “крьщение”
лакомство
лице
лицемерие
лъжа
лъжец - от “лъжесловьць”
любов
молитва
молба
мост
мрак
мъртвец - от “мрьтвьць”
много
народ - от “народъ”
наследник - от “наследьникъ”
негоден - от “негодьнъ”
недостатъчен - от “недостатъчьнъ”
непостоянен - от “непостоинъ”
недостатък - от “нестатъкъ”
низост - от “низость”
изобилие - от “обилие”
око
основа - от “основание”
охота
слушател - от “послоушатель”
постен - от “постьнъ”
похвала
похот - от “похоть”
правота - от “правость”
правосъдие - от “правосдьство”
правда - от “правьда”
празнувам - от “праздьновам”
прокуда
простор
прелъстител - от “прельстьникъ”
прелюбодеец - от “прелбоди”
работа
радост - от “радование”
размисъл - от “размъіслъ”
разумно - от “разоумьн”
разрушение - от “разроушение”
разтвор - от “растворъ”
растение
ребро
родител
роса
свиня
свобода
село
сестра
сила
скръб - от “скръбь”
стар
страдание
страна
спасение
сътворение
сребро
талант
творец
топлота
тъмница
указание - от “казание”
хляб
цвете
чаша
чест
човек
чедо
щедрост - от “щедрота”
Източник: “Старобългарска читанка”/Речник, Андрей Бояджиев.
