Знамето ни е не само свързано с историята, традициите, празниците, военните борби на народа, но и основен символ на държавата, израз на суверенитета ѝ. То било пазено като „очите“ от храбрите ни бойци по време на исторически битки и не е допускано да бъде пленено и да попадне в ръцете на врага. Днес знамената се срещат в ръчичките дори на децата и на балкона на жилищата по време на светли и национални празници, на важни обществени сгради, на спортни състезания, международни срещи, на българските дипломатически и консулски представителства, на учебни сгради, на морските и речните плавателни средства, на контролно-пропускателни и митнически пунктове, на сгради, свързани с религията и т.н., но познаваме ли историята на този национален символ и знаем ли кога е създадено първото знаме на България?
Знамето на България днес
Конституцията е тази, която определя цветовете и формата на знамето. Там в член 166 е посочено: „Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.“ При изработване на знамето на страната ни има строги изисквания – формата е правоъгълна със съотношение между ширината и дължината 3:5, трите цвята са точно определени и не може да се използва който и да е зелен цвят примерно, те заемат еднаква част от знамето, изисквания има и към материите, от които се изработва националния символ на България. По отношение на използваните цветове белият е със степен на белота не по-малка от 80%, зеленият е 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил, а червеният е номер 18-1664 ТС по същата скала. Така ли е било в миналото? Имало ли е толкова строги правила и изисквания към знамето на страната? Едва ли. Но това не го прави по-малко ценно – напротив – то е част от битките, историята ни, най-тъжните и най-светлите паметни моменти. Вижте как е създадено първото знаме на България и научете историята му.
Първото знаме на България
Първото знаме в историята на страната ни, което нашите далечни прадеди са използвали, е конската опашка. Конят бил свещено животно за прабългарите и във времето, когато са били езичници, преди да приемат Христовата вяра, именно конската опашка се използвала като бойно знаме. Първото знаме на България – конската опашка – е много по-популярно и познато, отколкото знамената от времето на Първото и Второто Българско царство, за които знаем твърде малко. По време на Турското иго знамената се везали най-често с надпис Свобода или смърт и били символ на стремежа на българите към независимост. Обикновено цветът им бил зелен.
В случай, че не може да се съгласите, че можем да възприемем конската опашка като първото знаме на България и се вълнувате кога е създаден първият национален символ, който прилича на официалния я днес, то ще ви върнем към 1862 година, в която за първи път флаг с трите цвята – бял, зелен, червен – се използва за знаме от Български легии на Георги Раковски. Това е първото знаме на България, наподобяващо съвременното.
През следващите години трите цвята на знамето се запазили, но редът на подреждането им се променял постоянно:
- червен, бял, зелен – при четата на Филип Тотю,
- зелено, бяло и червено – на Раковски и букурещкия БРЦК,
- червено, зелено, бяло – през 1875 година на Троянския комитет на ВРО.
Първото знаме на България с цветове, подредени както днес
През 1875 година въстаниците от Стара Загора за първи път развели знаме, чиито цветове са подредени така, както цветовете на националния символ днес – бяло, зелено, червено. Официално тази подредба става законово определена след извоюване на свободата на България и написването на Конституцията. На 16 април 1879 г. в член 23 на първата българска Конституция е записано, че цветовете на знамето на България се подреждат така: бяло, зелено, червено. Тази подредба се запазва и до сега. Между 1947 и 1990 година на знамето в горен ляв ъгъл върху белия цвят е стоял и гербът на България.
