Неотдавна специални нашийници дали възможност на биолозите да разгадаят тайните на гепардите по време на лов. Това, което ги прави идеални ловци, е не толкова скоростта, колкото способността им да ускоряват.
По принцип, науката не познава много надеждни измервания на моментната скорост, която могат да развият най-бързите сухоземни животни в света. В научната литература има данни, че гепардите (Acinonyx Jubatus) развиват максимална скорост 29 м/с (104 км/ч), изпреварвайки хрътките (18 м/с) и конете (19 м/с).
Биолозите изпитват сериозни затруднения при опитите си да направят точни измервания на скоростта на гепардите. Проблемът е, че подобни експерименти по-рано били ограничени до изследване на животни в зоологически градини. Те бягали по права линия след стръв - но хищник, който ловува в дивата природа, не бяга по права линия.
По тази причина, за да проследят скоростта на хищниците, както и тяхното ускорение и ежедневни движения, учените разработили специална яка, оборудвана с GPS-модул, жироскопи и акселерометър. Устройството било оборудвано със слънчеви панели, които зареждали батерията през светлата част на денонощието. Биолозите наблюдавали живота на пет гепарда (три женски и два мъжки) в продължение на 17 месеца в саваната на Ботсуана.
През този период били анализирани общо 367 „бягания“ на гепарди с резки стартове, започващи от състояние на покой или бавно движение. Данните, получени от нашийника, позволили да се установи каква част от нападенията завършват с улавянето на жертвата: като правило в такива случаи скоростта и ускорението на животното след атаката стават нула.
Ще познаете ли кое е най-бързото животно на Земята?
Оказало се, че средната дължина на нападението на гепардите е 173 м – макар, че понякога в преследване на плячка те могат да преодолеят до половин километър. Може би най-изненадващото за учените било, че максималната скорост на различни индивиди при нападението била средно само 15 м/с, половината от „номиналната“ възможна стойност; като и се поддържала в продължение на 1-2 секунди. В същото време максималната регистрирана скорост била 26 м/с.
От особен интерес за изследователите били данните за ускорението – тоест, колко бързо тези големи котки могат да променят вектора и посоката на скоростта си. Резултатите показват, че гепардите развиват два пъти по-голямо ускорение от конете: в един скок те могат да се ускорят до 3 м/с, както и да спрат рязко при скорост 4 м/с.
Известно е, че при гепардите в зоологическите градини масата на мускулите, участващи в движението (на гърба и на крайниците), достига 45% от общото телесно тегло. При дивите животни тази цифра е по-висока, въпреки, че не е точно известна.
Подобна „настройка“ на тялото на гепардите за бързи скокове и бързо бягане ги прави рекордьори на животинския свят по друг показател - максимална специфична мощност (пресметната спрямо килограм собствено тегло). Оказало се, че при преследване на антилопи гепардите „изстискват“ 4 пъти повече енергия от единица телесно тегло - три пъти повече от конете на хиподрума и почти два пъти повече от хрътките по време на лов.
Топ 10 на най-бързите животни на Земята
Един от най-важните фактори, който дава предимство на гепардите при лов, е способността за бързо маневриране или, казано с езика на физиката, високото центростремително ускорение. Наблюденията показват, че в преследване на плячка гепардът може да се обърне рязко, развивайки центростремително ускорение до 13 м/с. Това е няколко пъти повече от претоварванията, изпитвани от космонавтите при изстрелване на съвременни ракети.
Такива странични скокове изискват силно сцепление с повърхността, което се осигурява от острите нокти на хищниците. Наблюдението на ловците-гепарди позволило да се забележат и други необичайни техники. Те инстинктивно не развиват едновременно максимално възможните линейно и центростремително ускорение. Причината е, че рязкото спиране и завиване разтоварват бързо задната част на тялото. Това води до нестабилност на посоката, тъй като центърът на тежестта се оказва пред предните крайници.
