Без съмнение семейството е необходимо на нормалните хора във всички времена и епохи – в него се раждат и отглеждат децата, членовете му споделят грижи и проблеми, мъки и радости. Самотният човек, единакът, е като сламка на вятъра; без опората на семейството никой не знае накъде ще го отвее.
Бракът, с документ или не, представлява доброволна връзка, съюз на мъж и жена за много дълго време. Неслучайно в законодателствата на много страни вече се предвиждат предимства и ангажименти на двете страни и в рамките на „гражданския брак“ или, както още го наричат – „съвместно съжителство“. Това е съзнателна постъпка на младите хора, които създават общ дом, общо домакинство, общи деца, изпитват любов един към друг и взаимно разбиране.
Съществува мнение, че момичето трябва незабавно да напусне приятеля си след максимум две години сексуални отношения, ако мъжът все още не е готов да се ожени. И в това има много логика – защото такъв мъж може да зареже партньорката си по всяко време, а годините минават. Волно или неволно, съзнателно или не, ако й дава само пари без други ангажименти към нея, той я принизява до нивото на проститутка - само дето по-постоянна.
Нормалното е да се живее в пълноценно семейство, а не да правите секс във входа или във вилата на родителите. Ще минат години, младостта ще бъде заменена от зрелостта и старостта. И тогава може да настъпи пълна самота.
Мнозина твърдят, че самотната майка също е един вид „семейство“. Може би - но тук отново има много клопки. Например, нито майка й, нито бабата ще помогнат за възпитанието на децата така, както могат да го сторят двама родители. Само татко и мама могат да го направят. Кой, ако не бащата, ще научи момчето да лови риба или как да се защити от нападение на улицата? От друга страна, той няма да може да покаже на дъщеря си нов модел рокля или да я научи как да приготви тесто за баница. Обаче в пълноценно здраво семейство всички тези неща веднага ще си дойдат на мястото.
Има една стара притча.
Две семейства живеели в съседни къщи. В едното царели хармония и мир, в другото - постоянни караници. Жената кавгаджийка завиждала на съседите и накарала мъжа си да разбере каква е тайната на тяхното благополучие. Той отишъл до оградата и започнал да наблюдава.
Видял, че съпругата измила стълбището, оставила кофата с водата и влязла в къщата. Съпругът ѝ обаче се върнал и случайно съборил кофата.
- Скъпи – казала тя, - съжалявам, аз съм виновна, забравих кофата, защото имам много работа.
- Не, аз съм виновен, че не гледам в краката си, извинявай! – възразил съпругът.
Мъжът се замислил и се прибрал. Вкъщи жена му попитала:
- Разбра ли защо те живеят тихо и мирно, а ние само се караме?
- Разбрах – отвърнал мъжът. - Защото в нашата къща и двамата сме прави, а там и двамата са виновни.
