Добре е известно, че почти във всяко българско семейство се намира домашна ракия – ако не лично сварена от семейния глава, то от роднини на село. Но как се прави хубавата домашна ракия?
Още: Рецепта за домашно сладко от касис - супер лесно
Още: Лекар: Колко време след хранене се мери кръвната захар?
Преди всичко, суровината, от която ще варите ракията, трябва да е от добре узрели, здрави плодове. Не бива да ви е жал и да правите компромиси с качеството, защото гнилите, силно натъртени, наранени и развалени плодове неизбежно се отразяват на качеството на ракията. Тяхното обработване трябва да започне веднага след брането и превозването им до местоназначението, без да се чака – те се мачкат и смилат; от костилковите видове се отстраняват костилките – защото, ако се оставят, ракията ще горчи и това вече не може да се коригира, а в някои случаи се получават и отровни циановодородни съединения.
Бидоните за ферментацията се поставят в отворено и проветриво помещение или просто под навес – но да не са пряко под слънце. Ако ферментирането на суровината не започне естествено и спонтанно, процесът се ускорява чрез добавяне на хлебна мая. Докато продължава, джибрите (пращината) се разбъркват по 3 пъти дневно. Бидоните задължително биват покривани с капаци или поне с найлон, но не се оставят открити.
Какво е перфектното съотношение захар-вода за ракия?
Още: Пащърнак - уникалният зеленчук и неговите ползи
Още: Какво представлява рейки и опасно ли е
При коригирането на алкохолния градус на готовата ракия, за да протече качествено този процес, водата трябва да е преварена или дестилирана – като се налива на тънка струйка с постоянно и едновременно разбъркване.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Знаете ли как се готви с царевично олио
Още: Топ рецепти с ревен, в които да използвате този интересен зеленчук
Ако искате да получите наистина висококачествен краен резултат след отлежаването на готовата ракия, в никакъв случай не използвайте пластмасови съдове – така може да съсипете целия си труд. Само стъклени, за да сте сигурни, че няма да бъдат привнесени никакви странични аромати! Или дъбови бурета – но те вече са за познавачи от висока класа, защото дъбовият материал отдава свои ухания на питието, което се съхранява в него, и съчетанията на вкусове, миризми и аромати трябва да се извършва наистина от познавач на материята.
На определени интервали от време, докато ракията е в процес на първоначално отлежаване, се налага да проверявате вкусовите и цветовите й характеристики, за да не рискувате тя да загрубее и да потъмнее.
Как се прави най-пивката сливова ракия?
Още: Бергамот - какво представлява и къде се използва
Още: Лекар: Какъв е нормалният пулс на човек в покой?
Ефикасна проверка за качеството на ракията се прави по доста лесен начин. Наливате половин водна чаша ракия и в нея сипвате прах за пране – половин супена лъжица. Ако ракията започва да придобива червеникав цвят, значи вътре има неестествени, възможно и опасни, добавки – откажете се от нея.
Хубавата домашна ракия е, както се изразяват любителите, „лека“, тя не тежи и „върви леко“ или, според терминологията на професионалните дегустатори: „има леко тяло“. Такава ракия обаче рядко ще намерите, защото тя се вари само от грозде, от което преди това не е правено вино – тоест, не е било подлагано на изцеждане и то отдава цялата своя природна енергия, вкус, ухания и аромати само на ракията. А гроздето, което преди това е било обработвано, сиреч изцедено за вино, след това става на джибри – от които вече се вари ракия. Но тя е по-груба, „парлива“, вкусът й е по-стипчив и леко стяга езика.
Ракията, която се вари в класическия меден казан, леко сладни, има приятен сладникав вкус. Но причината не е в добавената захар, което е масова практика по нашите села – а после се чудим защо сутринта главата боли и се оплакваме от махмурлук. Естественото сладнеене на ракията означава, че е варена в меден казан, а не в колона за промишлена ректификация – тоест, може да сме сигурни, че на масата пред нас има истинска, класическа домашна ракия, на която спокойно може да отправим обичайния предизвикателен поглед: „Я да видим сега кой кого!“
Наздраве!
