Малко са суеверията, толкова разпространени в западната култура, колкото това за петък 13-и. Досущ като пресичането на пътя от черна котка и счупването на огледало, представата за ден, който може да донесе нещастие, е дълбоко вкоренена, дори когато не можем да обясним напълно защо.
И макар че петък 13-и може да изглежда като рядко явление, според нашия григориански календар, 13-тото число от всеки месец е съвсем малко по-вероятно да се падне в петък, отколкото всеки друг ден от седмицата. Това обаче не е универсално суеверие: в Гърция и испаноговорящите страни вторник 13-и се смята за ден на лош късмет, докато в Италия петък 17-и се посреща със страх.
Откъде идва суеверието за разсипаната сол
Как се появява суеверието?
Подобно на много суеверия, трудно е да се определи точният произход на петък 13-и. Това, което знаем обаче е, че както петъкът, така и числото 13 са били смятани за лоши и негативни в някои култури през цялата история. В книгата си „Изключителен произход на ежедневните неща“ ("Extraordinary origins of everyday things") Чарлз Панати проследява скандинавската митология, където Локи, богът на пакостите, разбива портата по време на банкет във Валхала, като броят на присъстващите богове бил 13. С измама от страна на Локи, слепият бог Ходр е принуден да застреля своя брат Балдер, богът на светлината, радостта и доброто, със стрела с връх на имел, убивайки го моментално.
От там според Панати, суеверието се разпространило на юг в цяла Европа, като се установило добре по Средиземноморието в началото на християнската ера. Тук страхът от числото се циментирал чрез историята за Тайната вечеря, на която присъствали Исус Христос и неговите ученици на Велики четвъртък. 13-ият и най-скандален гост, който пристига, Юда Искариот, е ученикът, който предава Исус.
Едва през 19-ти век обаче петък 13-ти става истински синоним на нещастие: Според Стийв Руд в „Ръководството на пингвините за суеверията на Великобритания и Ирландия“ ("Penguin Guide To The Superstitions Of Britain And Ireland"), комбинацията от петък и числото 13 е викторианска измислица. През 1907 г. публикуването на популярния роман на Томас У. Лоусън „Петък, тринадесети“ завладява въображението с историята си за безскрупулен брокер, който се възползва от суеверията около датата, за да срине умишлено фондовия пазар.
А по-близо в историята, през 80-те години на миналия век, суеверието става още по-популярно с лансирането на франчайза "Петък 13-и", с участието на убиеца с хокейна маска Джейсън Ворхис.
Алтернативна история
На фона на тези натоварени със страх истории, на всички ни е простено ако потръпваме поне малко при мисълта за този ден. Задълбочим ли се малко повече в него обаче, можем и да намерим доказателства за друго, а именно, че и петъците, и числото 13 всъщност по-скоро носят късмет.
Още в езически времена, петъкът се приемал за ден свързан с женското начало, като първа следа в това отношение идва от староанглийския, според който думата означава "деня на Фриг", където Фриг (или още Фрига) е кралица на Асгард, могъща небесна богиня и е свързана с любовта, майчинството и брака.
Кратка история на жените в изкуството
Фрига давала защита на домовете и семействата, поддържала реда сред хората и плетяла съдбата с помощта на облаците. Можела да пророкува и да дава, или отнема плодородието. Там обаче е и Фрея, богиня на любовта, плодородието и войната (!), с която Фриг е често свързвана също и имала способността да прави магии и да предсказва, а визуално била обрисувана в колесница, теглена от две черни котки. Богините били почитани в цяла европа, а асоциацията с петък носела само щастие и дори перфектен ден за брак според норвежците и тевтонците.
Ако погледнем открития барелеф Венера от Лосел във Франция, през 1911 г. от Жан-Гастон Лалан, в ръката на Венера може да се види рог с 13 прореза. Според много учени броят на прорезите на рога евентуално символизира броя на луните или броя на менструалните цикли за една година, или дори броя на дните от менструация до овулация, а фигурата представлява богиня на плодородието по време на церемония или ритуал.
Това може и да ни наведе на мисълта, че 13 отдавна е смятано за знаково число от предхристиянските култури и тези, почитащи богините, точно заради тази връзка с броя на лунните и менструалните цикли. Плодовитостта е била ценена в езически времена и произведенията на изкуството често са свързвали менструацията, плодовитостта и фазите на луната в едно цяло.
Какво да правим с намерените бижута?
Пренаписване на репутацията
Езичеството обаче е противоречало на набиращото скорост християнство по време на Средновековието и патриархалната вяра, а неговите лидери не само възразявали, но и дамгосали за нечестиви всички вярвания, призоваващи празнуване на жената, любовта, секса, плодородието и в този ред - числото 13 и деня петък.
В днешно време, като последствие на историята и със силната подкрепа на поп-културата, петък 13-и все още преследва цялото западно въображение. Но колкото повече времето минава и се говори за женска енергия и сила, може и тази злощастна дата да бъде пренаписана, връщайки се няколко книги по-назад от Средновековието.
Очевидно обаче, наследството на петък 13-и е наша отговорност, рееща се свободно из въображението ни и ако решим, че той е нашият късметлийски ден, той в крайна сметка ще бъде такъв.
