Само на 30 килиметра западно от София, Перник е едновременно административен център на обкръжаващите го селища и нещо като квартал на столицата. Хората от пернишка област от край време учат и работят в София, а автомобилите с регистрационни номера започващи с РК са сред най-често срещаните из улиците на столичния град. Естествено това присъствие не се нрави на част от „кореняк“ софиянците, които не пропускат да пуснат по някоя изтъркана „смешка“ за винкело или Golf-о.
Перник е уникален град, който може да се похвали с богата история и не с едно или две постижения. Например през периода VII – XXI в., Перник е икономически, военен и културен център в югозападните български земи. През 1899 г. пък в Перник е построена първата електроцентрала в България, която е използвана за осветление на пресевната фабрика и района около нея. През 2018 г. в града, във връзка с Истанбулската конвенция, е провъзгласена Пернишка конвенция, която гласи, че: ако първият пол не бие втория пол, значи е... трети пол.
Истината за софийските крартали: Дружба
Миньорският град, както още е наричан Перник, е единственото място в света, където в магазините може да си купите анцузи както за всеки ден, така и за сватба. Освен това, единственият град в света, в който по радиото освен вечерен и обеден поздравителен конкцерт, правят и сутрешен. Имам предвид не: „може ли да ми пуснете новата песен на Ариана Гранде“, а: „че мое ли да пуснете Шадравани на Шабан, за компанията празнуваща в кръчмата при автогарата!“
Едни пият от радост, други от мъка, а У ПЕРНИК пият от сутринта.
Най-популярният квартал в града се нарича не как да е, а „КварталО“. Дали ли има друг град в света, чийто квартал се нарича по този начин, а? Нещо като „The Kvartal“! Разбира се това не е истинското му име. Чисто документално то е „Изток“, но едва ли ще срещнете някого, който да го нарича така.
Предполагам, че донякъде този материал, ще ви разочарова, защото ще развенчае всички митове, които се носят за този хубав и китен град.
И понеже сме сигурни, че шегите са плод на въображението на някои телевизионни сценаристи, а не действителност, проверихме истина или реалност са нещата, които се говорят за Перник.
Мит 1
Първият, който развенчахме, е за враждата между перничани и столичани и че софиянци ги е страх да отидат в миньорския град. Според мълвата, която се носи, в Перник трият билетчетата от лотарията, не с монета, а със зъб от софиянец.
Попитахме няколко случайно срещнати жители на столицата дали биха се разходили без страх в Перник. Всички отговориха, че изобщо не се притесняват и че вече без проблеми и опасност от паважни екземи, се разхождат из пернишките улица благодарение на Google maps street view.
Мит 2
Говорят, че хората в пернишко не можели да казват буквата Л.
Това разбира се, никак не се доближава до истината. Могат! Просто ги мързи. Затова заместват Л с далеч по-удобната У (like a “скакаУец”). Изследователите са дали и име на пернишкия стил на говорене, който в никакъв случай не може да се нарече диалект. Това е пернишки акцент.
Мит 3
Казват, че У ПЕРНИК се слушало само сръбска музика.
С риск за живота си, посетихме няколко градски кръчми, само за разбием на пух и прах и този мит. ХОРА! Сигурно не може да повярвата, че и това се оказа само слух, но - в Перник не слушат сръбска музика. Там се слушат само класическите произведения на Шабан, Синан, Мирослав и т.н. На осебна почит е и Миле Китич, с хитовата рапсодия посветена на борбата на нежния пол с килограмите „Kilo gore kilo dole“.
