"Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа." Тази промяна в Наказателния кодекс беше приета от правна комисия в проекта за изменение на НК. Със 10 гласа "За" и 4 "против" промените бяха приети на второ четене.
Тази поправка на практика означава, че всеки задържан може да остане в ареста за срок от два дни, без да се налага за ареста му да бъдат уведомени негови близки. Решението се взема от прокурора на досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд.
Промените предизвикаха разгорещени спорове в Комисията. Твърдо против се изказаха депутатите от БСП Крум Зарков и Валери Жаблянов, които изразиха мнение, че действащото законодателство на България предвижда повече права за арестантите. Според тях промените се правят единствено, за да се приеме европейска директива, въпреки че на практика те намаляват правата на гражданите.
Опонентите им от ГЕРБ контрираха, че след промените се разширява обхвата на възможностите, защото вече ще е възможно да се осъществи обаждане не както досега единствено до семейство или работодател, но и до всеки друг, посочен от арестуваното лице. Освен това те подчертаха, че няма да се ограничи правото на адвокатска помощ, дори в първите часове след ареста.
В момента прокуратурата може да задържа до 72 часа, но задължително трябва да бъдат уведомени семейството и работодателят на задържания (ако той иска), както и Министерството на външните работи, ако става въпрос за чужденец.
Авторите на законопроекта твърдят, че става дума за отказ да се уведоми конкретен човек, за когото има съмнения, че е съучастник или че може да укрие доказателства. Например на обвиняемия може да не се даде право да се обади на съпругата си, защото тя може да укрие откраднато от него. Отказът да бъде уведомен един не означава, че арестуваният не може да посочи друг за връзка, твърдят те. Според тях мярката е насочена най-вече към членовете на организирани престъпни групи - при арест на един от бандата той да не може да предупреди някого от останалите и да се стигне до прикриване на доказателства или бягство.
В същото време този текст развързва ръцете за репресия. Защото това означава, че задържан може да иска да се обади на майка си, на приятел, на жената или мъжа, с който живее, и да му бъде отказано. Текстът категорично дава възможност на органите на досъдебното производство да откажат на задържаните контакт с всеки, посочен от тях. Не е конкретизирано и колко пъти може да има такъв отказ и за колко души. Освен това отказът може да се аргументира с понятия като "неотложна необходимост".
С проекта в българското законодателство се въвежда Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г.
