Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Висшият адвокатски съвет обясни защо прокуратурата не може да разследва президента

30 юни 2020, 13:10 часа • 28800 прочитания

Войната между президента Румен Радев и прокуратурата стана напълно явна предвид случая с Пламен Узунов – секретар по правни въпроси и антикорупция на Радев. Стигна се дотам държавният глава да каже директно, че не вярва на прокуратурата и затова не бърза да освободи Узунов, въпреки всички публикувани досега чатове на негови разговори специално с Пламен Бобоков.

Преди този скандал обаче, главният прокурор Иван Гешев поиска тълкуване от Конституционния съд специално за президента, като това стана след извадени СРС заради назначението на Десислава Радева на работа във ВВС, когато Румен Радев още ги командваше и преди Радева официално да му е съпруга, но по време, в което изглежда те съжителстваха заедно - КПКОНПИ обаче не го установи в своята проверка. По същество Гешев иска от Конституционния съд да каже може ли срещу президента "да бъде възбудено наказателно преследване" и какво точно значи "държавна измяна" според Конституцията, като се вземе предвид съответната част на Наказателния кодекс (глава първа "Престъпления против Републиката", раздел І "Измяна" от особената част на кодекса).

Конституционният съд прие да разгледа шестте въпроса на Иван Гешев, но Висшият адвокатски съвет (ВАдС) вече публикува своето тълкуване по темата. И още що се отнася до тълкуването на държавната измяна като описан термин в Конституцията (чл. 103, ал. 1), ВАдС счита за недопустимо да се поставя написаното в основния закон пред написаното в отраслов закон т.е. Наказателния кодекс. Адвокатският съвет напомня, че такова съпоставяне може да се прави само при установяване на противоконституционност, но този случай не е такъв.

"Резултатите от тълкуването ще служат като ориентир за онези лица (народните представители), които разполагат с правомощието да повдигат и поддържат пред Конституционния съд обвинение срещу президента или вицепрезидента за действия, които обуславят предсрочно прекратяване на техните правомощия. При всяко положение дадените насоки ще ръководят и самия Конституционен съд, ако в бъдеще се наложи да разгледа такова обвинение. В известна степен тълкуването ще обвързва и органите на съдебната власт, които са овластени да привличат към наказателна отговорност извършителите на престъпления, да поддържат повдигнатите обвинения и да се произнасят по тях", казва още ВАдС. Но не отстъпва от становището, че за държавна измяна според Конституцията не може да се търси взаимна връзка с описаното в Наказателния кодекс.

ВАдС изброява и какво значи според тях държавна измяна така, както е написано в Конституцията - колаборация с противника по време на война, подпомагане или стимулиране на външна агресия спрямо собствената държава, нелегитимно поставяне в услуга на друга държава или организация в разрез с поетите от страната международни ангажименти, участие в заговор за насилствена промяна на установения конституционен ред или тежко увреждане на интересите на държавата в политическо или икономическо отношение. "Очевидна е разликата във възприетата терминология – Конституцията използва израза "държавна измяна", а НК – "измяна". Това несъвпадение не е случайно, защото в първия случай става дума за основание за ангажиране на политическата отговорност единствено на държавния глава, респективно – на лицето, което го подпомага, а във втория – за обективни и субективни предпоставки за възникване на наказателна отговорност за определен вид посегателства по отношение на много по-широк кръг престъпни субекти”, заключват адвокатите.

Висшият адвокатски съвет намира, че държавната измяна, осъществена от президента или вицепрезидента, никога не може да бъде съвместима с надлежното изпълнение на техните конституционни функции, подчертава ВАдС. И добавя, че чл. 103, ал. 1 от Конституцията не включва престъпни състави т.е. на практика прилагане на текстове от Наказателния кодекс.

Наказателна отговорност

"Основното предназначение на чл. 103, ал. 4 от Конституцията обаче е да не допусне държавният глава и лицето, което го подпомага, да упражняват възложените им функции с общонационална значимост под натиска и при неизбежните ограничения на провежданата срещу тях наказателна процедура. Установената наказателна неприкосновеност е сходна с тази на народните представители – състои се в забраната за задържане и възбуждане на наказателно преследване. От друга страна обаче висшите интереси на обществото и държавата изискват държавният глава по всяко време на своя мандат да е налице, винаги да е в състояние да взема важните политически решения съобразно вътрешното си убеждение, без външно въздействие, непредубедено и свободно. Затова наказателната неприкосновеност на президента, съответно – и на вицепрезидента, за разлика от тази на народните представители, не може да бъде снета докато те са на своя пост, а провеждането на наказателно преследване срещу тях е възможно само след прекратяване на конституционните им правомощия", посочва ВАдС.

Адвокатите обаче са категорични – не може да се отговори буквално по въпроса с възбуждането на наказателно преследване, защото отговорът би се отнасял до конкретен казус, а няма да е принципен. Положението с държавната измяна в Конституцията пък е така конструирано, че да попречи на политическа репресия над президента, който има особен статут в изпълнителната власт (той има право на отлагателно вето на решения на парламента). ВАдС счита и, че ограниченията по чл. 103, ал. 1 важат за "всички държавни органи, които са овластени да започват и провеждат правно регулирана дейност по разкриване и доказване на престъпленията, както и по установяване на виновните лица".

ПЪЛНАТА ПОЗИЦИЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ!

Още: "Импийчмънт на Румен Радев. Възможен ли е?"

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес