"Ние имаме няколко случая на свидетели, които бяха уволнени от държавни служби поради това, че съдействаха на разследването". Тази гръмка новина съобщи българският представител в европейската прокуратура под прякото ръководство на Лаура Кьовеши - Теодора Георгиева. Тя говори по време на дискусията на тема "Оттук накъде със съдебната власт?“, организирана от Български институт за правни инициативи и проведена на 4 февруари.
"Корупцията не е само разнасянето на пари в сак, това е упражняване на влияние, търговия с влияние, размяна на услуги, включително натиск", допълни бившият административен съдия.
Още: Коя е Теодора Георгиева - първият български европрокурор
Внесен обвинителен акт не благодарение на, а въпреки МВР
Тя посочи и случай на внесен обвинителен акт и разследване, което е завършено "въпреки усилията на органите на МВР".
"Не искам да отправям критика срещу разследващите органи, но е факт, че се случва неизпълнение на съдебните решения и прокурорски разпореждания. Ние имахме такъв случай, в който обвинителният акт и разследването беше завършено не благодарение на, а въпреки усилията на органите на МВР, които отказаха да изпълнят съдебно разпореждане – претърсване и изземване на адрес. Самопровериха се по наш сигнал, констатираха, че няма извършено нарушение и случаят за тях приключи. Въпреки това ние завършихме разследването и го внесохме в съда“, заяви Георгиева.
Снимка: БГНЕС
Още: Парите в МВР: Колко вземат и оплаквания как ще са най-бедни в еврозоната
"Ние работим в съдебна система – тя затова е система, защото сме свързани. За успешен край на едно дело трябва да имаме разследващи, независим, смел прокурор и независими, смели съдии. В този смисъл искам да кажа, че способите за влияние върху прокурорите не са по-различни от тези върху съдиите. Тези уродливи явления в съдебната система трябва да бъдат разкрити докрай и да бъде понесена отговорност за това нещо", каза българският представител в европрокуратурата.
Още: Европрокуратурата обвини бивш директор на НКЖИ заради измама с жп отсечката Пловдив - Бургас
Митническата измама не е престъпление у нас - не можем да помогнем на страни от ЕС
"По разследване на наши колеги от държава членка на ЕС постъпи искане за изпълнение на асистираща мярка – мярка, при която прокурор от съответната държава възлага на прокурор от друга държава членка да изпълни процесуално-следствени действия директно, без способите на молбата за правна помощ. Това е бързо, ефикасно, изключително продуктивно средство за взаимодействие между органите при разкриването на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. Оказа се, че в България митническата измама не е престъпление – тя е уредена като административно нарушение", разказа Георгиева.
"Митническата измама е такова деяние, при което се подават неверни данни за произхода на стоката, нейното количество или качество, и се избягва изцяло или частично плащането на митни сборове. Това нарушение води до изкривяване на свободния пазар, на свободната конкуренция. На практика, ние не можем да въздействаме на тези процеси със средствата на наказателното производство. Тази тема е разисквана 15-20 години в България, но не е намерила своето разрешение“, каза европрокурорът. България е външна граница на ЕС и „да асистираме на колегите по техни наказателни производства“, зависи от законодателни измемения, посочи тя.
Снимка: Лаура Кьовеши, БГНЕС
Юридически лица кандидатстват за обществени поръчки, за които нямат опит
Директивата за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС, не е имплементирана относно наказателната отговорност на юридическите лица, каза още българският представител при Лаура Кьовеши. "Директивата изисква държавите членки да възприемат пропорционални възпиращи мерки по отношение на престъпленията, извършвани от юридически лица, включително наказателна отговорност. Възможните мерки в тази връзка са, като изключим лишаване от право да се ползва държавно подпомагане, лишаване от право на търговска дейност, поставяне под ликвидация – това са мерките по директивата, има една хубава възможност – временно или постоянно изключване от тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки".
"Натъкваме се на едни и същи търговски дружества, като за тях е агресивна търговска практика да участват във всички обществени поръчки над определен праг, стойност - за нас това е измама. Участват в поръчки, за които нямат нито професионалния капацитет, нито опита, нито възможността да ги изпълнят. Изискванията за професионален опит заобикалят чрез участие в консорциуми, където се привличат дружества, предоставящи истински или неистински сертификати за извършване на подобни действия. В резултат на това печелят обществени поръчки за милиони, а понякога за стотици милиони левове. Няма да е преувеличено, ако кажа, че само по делата, които ние гледаме, общият размер на щетите надвишава половин милиард. Често пъти тези юридически лица казват в бъдещ момент, че се отказват от поръчката, и не носят отговорност за това", обясни Теодора Георгиева.
Още: Кьовеши обвини българи за измама по проект за отпадъци за 3.46 млн. евро
