Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда бившия служебен здравен министър Илко Семерджиев по обвинението, че е заплашвал с уволнение Асена Стоименова, по онова време изпълнителен директор на агенцията по лекарствата (ИАЛ) към Министерството на здравеопазването. Според прокуратурата той я заплашил в телефонен разговор, че ако не назначи определен човек за свой заместник "може да я уволни, а може да направи и други неща".
Оправдателната присъда е издадена с Решение № 179/15.01.2020 г. по наказателно дело № 769/2019 г. Тя е в съответствие с решението на по-долна инстанция.
В случая, държавното обвинение твърдеше, че Семерджиев заплашил Стоименова, за да назначи Боян Доганов за заместник-изпълнителен директор на ИАЛ. Според прокуратурата, Семерджиев заплашил, че ако Стоименова не го направи, ще я уволни и ще сложи на нейно място Доганов, "а може да направи и други неща".
ВКС се съгласява с извода, че инкриминираните по делото изрази не представляват заплаха. Казаното от Семерджиев, че може да уволни свидетелката, е в резултат на нейното предложение да бъде уволнена, а разгледано с оглед цялостното съдържание на разговора показва, че подсъдимият изобщо не е искал да се освободи от нея, тъй като на заявеното, че тя ще си подаде оставката, е отговорил, че не иска оставката ѝ. От друга страна, заплахата с уволнение не може да бъде съставомерна, доколкото въздействието не е насочено към това органът на власт да извърши или не извърши нещо, което представлява нарушение на службата му, още повече че подсъдимият е лицето, което може да прекрати трудовото правоотношение на свидетелката, разбира се, след съгласуване с министър-председателя. В тази насока в протеста се признава, че инкриминираните като заплаха думи са изречени от ръководителя по отношение на подчинен служител, който е отказал да изпълни служебните си задължения. "А щом като служител отказва да изпълни служебните си задължения, висшестоящият ръководител е напълно възможно да упражни дисциплинарната си власт, включително и да го уволни", пишат върховните съдии.
ВКС казва, че няма как Семерджиев да е извършил посегателство спрямо Стоименова, защото посегателство се извършва от външен на системата на съответния държавен орган човек, а Семерджиев бил неин началник т.е. част от системата. Престъпления могат да бъдат извършени и от лица, намиращи се в системата и структурата на държавни органи (отвътре). С оглед критерия – отвън или отвътре, са налице две групи престъпления спрямо дейността на държавните органи и обществени организации: престъпления против реда на управлението (Раздел първи на Глава осма от НК) и престъпления, свързани с посегателства на лица, които са вътре в структурата на държавните органи (Раздел втори). Субектът на посегателствата срещу реда на управлението, сред които е и престъплението по чл. 269 от НК, е лице, невключено в държавния и обществения апарат, лице, което въздейства отвън върху неговото правилно функциониране. В конкретния случай подсъдимият е заемал длъжността служебен вицепремиер по социалните политики и служебен министър на здравеопазването и е бил висшестоящ по отношение на изпълнителния директор на ИАЛ. При това положение той не се явява външно на органа на власт лице, а част от неговата йерархична структура, поради което не може да бъде субект на престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК. "Посоченото е достатъчно основание подсъдимият Семерджиев да не може да носи отговорност по чл. 269, ал. 1 от НК", категорични са върховните съдии.
Отделно, съдът казва и, че няма как Стоименова да назначи свой заместник без одобрението на здравния минситър - така е по нормативен акт (наредба).
Тричленният състав на ВКС прима касационния протест за неоснователен. В мотивите се отбелязва, че голямата част от изложените доводи в протеста са свързани с необоснованост на решението на САС, а необосноваността не представлява касационно основание. Освен това, дори и във връзка с оплакването за необоснованост, в протеста се съдържат взаимно изключващи се твърдения, пишат върховните съдии. От една страна е посочено, че "решението си въззивният съд е постановил при незаконосъобразна и превратна оценка на събраните доказателства", а от друга – "на практика при правилно установената фактическа обстановка въззивният съд е извел неправилни изводи, които противоречат както на материалния закон, така и на житейската логика". В решението на ВКС се казва: "В този ред на мисли е необходимо да се посочи, че ако действително съдът превратно е оценил съвкупната доказателствена маса, то тогава изведените от него факти е невъзможно да бъдат правилни и обратното, ако фактическата обстановка е правилно установена, то анализът на доказателствата би следвало да е извършен коректно. Освен това житейската логика, за разлика от формалната логика няма никакво отношение към изграждането на изводите по фактите и не би следвало да се поставя в основата на извършваната от съда преценка".
Върховните съдии не приемат и твърдението в протеста, че въззивното решение страда от съществен порок, а именно липса на мотиви.
