Днес, 1 юни, Специализираното звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура (СГП) внесе в Софийски градски съд (СГС) обвинителен акт срещу д-р Валентин Павлов, д-р Венета Павлова и д-р Й. Филипова за причинена от тях смърт на пациент по непредпазливост.
В хода на разследването е установено, че на 14 юни 2016 г. А. И. постъпва на лечение в дентална клиника за отстраняване на киста в лявата част на долната челюст. Центърът е с управител д-р В. Павлова, която е съсобственик с д-р Валентин Павлов.
Д-р Павлов осъществява оперативната интервенция, в качеството си на стоматолог със специалност „Орална хирургия“ под обща ендотрахиална анестезия. Д-р Павлов еднолично, без консултация с анестезиолог насрочва операцията под пълна упойка, чрез обща интубационна анестезия. Това негово решение не съответства на множество медицински стандарти за преценка на оперативния риск и въвеждането на пациента в анестезия. По-конкретно – клиниката не разполага с логистична и материална обезпеченост за въвеждане на пациентите под обща интубационна анестезия, в случай че възникне усложнение от някакъв вид. Д-р Павлов е знаел за това, като съсобственик и бивш управител на клиниката. Той не е изискал провеждането на задължителните медицински консултации и изследвания – задължителната по стандарт консултация с кардиолог и педиатър, както и с алерголог във връзка с евентуално наличие на алергии; не са били спазени и изискванията за предоставяне на „информирано съгласие“ – информиране на родителите за възможните рискове при предстоящата операция и поставената упойка. Било им е обяснено, че става въпрос за „рутинна интервенция“, като последствията можели да бъдат леко неразположение и незначителни болки.
На 14 юни 2016 г., към 14 ч., А. И. е поставен под обща ендотрахиална анестезия. Д-р Павлов оперирал кистата, но към 15,10 ч. състоянието на детето рязко се влошило – вдигнало температура 39,5 С, получило тахикардия-152 уд/мин., затруднено дишане и повишено отделяне на въглероден диоксид, признаци, които отговарят на състоянието „Малиигнена хипертермия“. В кратката характеристика на продукта-анестетик, приложен на пациента е посочено, че употребата му би могла да доведе до злокачествена хипертермия. В „листовката“ изрично е указано, че са докладвани постмаркетингови случаи на малигнена хипертермия, като някои от тях са били фатални.
Лечението на това клинично състояние включва преустановяване на провокиращите средства (като използвания в случая анестетик), интервенозно приложение на дантролен натрий. В същата листовка е посочено, че приложението на инхалаторни анестетици е свързано с повишаване на серумни нива на калий, водещи до сърдечни аритмии и смърт при деца по време на пост оперативния период.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено, че приложението на дантролен е успешен в първите 15-20 мин., като неприлагането му води до 100% смъртност, а с приложението му според най-съвременните проучвания на американски анестезиолози, са излекувани 95% от лекуваните с дантролен и е избегнат фатален край.
Установено е също, че при здраво дете, без психично или соматично заболяване, приложението на инхалаторния анестетик не е било необходимо.
След като А.И. изпада в клинично тежко състояние, в продължение на около час анестезиологът д-р Филипова не прилага „дантролен натрий“, който не бил наличен в клиниката, въпреки изричното предупреждение в листовката от опасност анестетика да предизвика у пациента именно това състояние, което е по-често срещано именно при деца. След като състоянието на детето не се подобрява, д-р Павлов се обажда на "линейка", която по същество е частен автомобил, вид транспортна услуга, предоставена от санитар в „Пирогов“ и няма нужното оборудване, нито медицински екип. Така А.И. не е бил придружен до „Пирогов“ с необходимата за това апаратура, за мониториране. Детето е откарано в „Пирогов“ в 16 ч. в състояние на cardiac arrest, а в 17.05 ч. е констатирана смъртта му. От експертизата е видно, че причина за смъртта е провокираната с приложението на конкретния анестетик злокачествена хипертермия, която веднъж предизвикана не е била третирана своевременно и качествено.
За престъплението по чл. 123 ал.1 от НК законът предвижда наказание от една до шест години „лишаване от свобода“, като съдът може да постанови и наказание „лишаване от право да упражняват медицинска професия“ за определен срок.
Спрямо тримата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Предстои насрочване на делото от съда.
