Прокуратурата ще трябва да продължи да разследва смъртта на пилота майор Валентин Терзиев, който загина в нощта срещу 9 юни 2021 г. в морето край Шабла по време на нощно учение, съобщи lex.bg. Тогава изтребителят му МиГ-29 се разби в морето, след като поразил пусната мишена, която обаче е била прекалено ниско.
Свалени обвинения
Военно-апелативният съд (ВоАпС) окончателно отмени постановлението на Военно-окръжната прокуратура, с което разследването беше прекратено. По него обвинения за смъртта на Терзиев бяха повдигнати на полк. Методи Орлов, който отговарял за стрелбите на пилотите по време на учението, както и на полк. Юрий Луканов – зам.-началник на Щаба на ВВС по операциите, припомня изданието. И двамата бяха обвинени за причиняване на смърт при немарливо изпълнение на занятие. През есента на миналата година обаче прокуратурата сне обвиненията от двамата и прекрати разследването, а след това Военният съд в Сливен отмени постановлението, което прокуратурата протестира.
ОЩЕ: Обрат: Не откриха виновник за смъртта на пилота, разбил се с МиГ-29 край Шабла
Разследването трябва да продължи
От окончателното определение на ВоАпС става ясно, че държавното обвинение е избързало със свалянето на обвиненията от двамата военни. Съдът отбелязва, че от постановлението не става ясно дори коя от двете хипотези е приела прокуратурата – че деянието не е извършено или че не съставлява престъпление.
Впечатление прави и критичният анализ на съда относно подхода по назначаване на съдебно-технически експертизи по делото. От него се разбира, че е възложена една основна и две допълнителни експертизи, по които обаче вещите лица са определяни от ректора на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Освен това първоначално те не били и поименно посочени. Основната експертиза пък била петорна, но под заключението се подписали само четирима експерти. Петият пък нито се подписал, нито изложил особено мнение, каквото имал чак в последната допълнителна експертиза. Съдът отбелязва, че в случая няма пречка ректорът на ВВУ да предложи специалистите за експертизата, но не и да ги назначи, защото това е задължение само на разследващите.
Първоначално разследването на военната полиция показа, че усложнените условия, включително нощното пилотиране с ориентиране само по приборите на таблото, е довело до зрителна илюзия у пилота, че мишената за поразяване е над него и той лети хоризонтално. В действителност е бил в сравнително плоско пикиране и стрелбата по мишената е извършена на фона на морето. В доклада на военната полиция се твърдеше още, че съпътстваща причина за трагедията е и неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите, от продължаване на насочването за сближение и атака, при положение че скоростта на падане на мишената се е увеличила. „Това неминуемо води до повишаване динамиката на сближение и възможен дефицит от височина и време за безопасно излизане от атака“, се обясняваше в доклада.
След това от прокуратурата обявиха, че полк. Орлов не е трябвало да позволява на пилота да стреля по мишената, тъй като е трябвало да предвиди, че няма да има време да излезе от атаката. Според експертите минималната височина, до която пилотът може да сниши, за да порази падаща мишена и след това да има време да излезе безопасно от атаката, е 4000 м. Валентин Терзиев обаче е получавал указания да слезе и на 2000 м, а в крайна сметка е изстрелял ракета, когато е бил само на 1433 м от морската повърхност, след което се е разбил.
В крайна сметка обаче прокуратурата реши, че Орлов и Луканов нямат вина, а майор Терзиев бил пределно концентриран в мишената и не контролирал параметрите на полета. Според прокурора той можел да избегне удара с морската повърхност дори и при височина до 924 м. В постановлението се казва, че пилотът загубил пространствена ориентация, следил инстинктивно мишената, това довело до състояние на „очарование“ и допълнителна увереност. По този повод съдът пише, че термини като концентрация, инстинкт, увереност, неувереност, емоционално, психическо и психологическо състояние са от областта на психологията и/или психиатрията и са различни по съдържание и значение, поради което трябва да бъде назначена изрична експертиза.
Освен това съдът отбелязва, че шест месеца преди инцидента, пилотът е изпълнил само 4 полета със снижение под 4000 метра и само един от тях е бил нощем. От началото на 2020 г. пък такива нощни полети при сложни метеорологични условия не били изпълнявани. От постановлението на прокурора става ясно още, че според него е имало условия майор Терзиев да прекрати упражнението, но не посочил какви са те.
ОЩЕ: Адм. Ефтимов: Парите за извънредния труд на загиналия пилот Терзиев ще бъдат изплатени
Друг съществен елемент от разследването е минималната височина на полетите при тези упражнения. ВоАпС определя за „непрофесионално от юридическа гледна точка“ и „абсолютно несъстоятелно“ възражението на прокурора, че е безпредметно да се обсъжда нормативната уредба, която урежда по принцип минималната височина за полети. Съдът отбелязва, че в различни документи са посочени три минимални височини – 2000 м, 3000 м и 4000 м, но не е ясно при какви условия на полета е валидна всяка от стойностите. В определението си съдиите посочват, че не е ясно дали най-ниската височина от 2000 м не е валидна само за най-благоприятните условия за полет над полигона.
Според държавното обвинение пилотът е следвало също да спазва заповядания му режим на полет, който последно е бил снижаване до 2000 м и скорост 800 км/ч. Според съда пък прокурорът е допуснал изграждане на вътрешното му убеждение по предположения, тъй като е приел, че ако до достигането на тази височина, на дисплея пилотът не е имал информация за „захват“ на мишената, той е бил длъжен да прекрати упражнението, тъй като слизането под заповяданата височина представлява нарушаване на мерките за безопасност и неспазване на командите.
В определението е посочено още, че без анализ е останало и обстоятелството, че майор Терзиев е докладвал, че няма захват, когато е бил на височина от 2255 м, но въпреки това, според записа на черната кутия, са му предоставили информация за целта. Пилотът е поискал разрешение за стрелба и когато се е намирал на 1800 м височина и е получил такова. В този момент самолетът е бил вече на височина 1310 м и скорост от 948 км/ч, а последната регистрирана команда към пилота била: „Излизай на дясно. Изключи главен!“.
„Верен е изводът, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не предоставя в достатъчна степен анализ на всички факти и доказателства, поради което се явява именно необоснован, а крайният извод за прекратяване – неправилен и преждевременен“, се казва в окончателното определение на съда.
