Прекратяването на клетъчното отглеждане на телета у нас няма да доведе до осезаеми неблагоприятни ефекти за производители и потребители. Това гласи експертното заключение на Института по аграрна икономика (ИАИ) в рамките на социално-икономически анализ относно отпадане на клетките при отглеждането на телета в България, в който се оценяват потенциалните разходи и ползи. Анализът е публикуван през април, 2024 г.
Още: Доклад: 60-70% от почвите в Европа са застрашени от деградация
Още: 200 научни организации: Климатичните промени са причинени от човешките действия (ГРАФИКИ)
Възможни ефекти
Разглежданите възможни ефекти са свързани с инвестиционни аспекти, приходи и разходи, конкурентоспособност, възвръщаемост в стопанствата и отражение върху цените за потребителите. Според повечето мнения в научната литература при отглеждането на телета тези промени биха имали незначително практическо въздействие върху индустрията, а може и дори да имат ползи под формата на повече възможности за автоматизация и намалени разходи за труд, сочи оценката на експертите от ИАИ.
Още: Преобразуването на опасни отпадъци в ресурси: Възможно ли е?
„Абсолютно недопустимо е страданието на телетата в клетки да продължава, особено когато липсва дори икономическо оправдание за прилагането на тази жестока практика на отглеждане”, коментира Стефан Димитров, активист на “Невидими животни”. Над 16 000 души вече изразиха същата позиция с подписа си на петицията за забрана на отглеждането на телета в клетки, при това за по-малко от два месеца. Желаещите да се запознаят с пълния текст на петицията и да я подпишат, могат да го направят на адрес https://bezkletki.bg.
Още: Сорго - алтернатива на царевицата при критични климатични условия (СНИМКИ)
Още: Експерт: Горските пожари могат да доведат до национална катастрофа с трудно предвидими последствия
Снимка: iStock
Още: Какво са съставните събития в климата и защо въздействието им е по-силно? (ГРАФИКИ)
Още: Чуфа - Храна на бъдещето, устойчива на климатичните промени (ВИДЕО И СНИМКИ)
Около 20-25% от телетата у нас са клетъчно отглеждани, което означава между 25 и 35 хиляди животни годишно. Това са конкретно телетата в индустриалните ферми за мляко с по над 100 млечни крави. Според анализа, цената за преход към групово отглеждане на телета би била най-много 350 евро на клетка, тоест общите нужни инвестиции у нас възлизат на едва 1,4-1,6 млн. евро, което се равнява на 0,3% от общата стойност на произведеното в България мляко през 2021 г. и на 0,006% от държавния бюджет на България.
Още: От изгодни технологични решения до ежедневни навици: Как да намалим своята екологична следа?
Още: Бум на втората употреба: Как българите печелят пари и разчистват домовете си
Подобряване на качеството на млякото
Анализът заключва още и че забраната на отглеждането на телета в клетки би довела до подобряване на качеството на произвежданото мляко. По отношение на потребителска удовлетвореност и качество на хранене с продуктите от този сектор, възможността за приемане на законодателство за преминаване към безклетъчно отглеждане на телета е най-благоприятна и най-адаптирана, недвусмислено посочват експертите от ИАИ.
Основното опасение на производителите в бранша, свързано с покачване на цените на продуктите заради риск от по-висока заболеваемост на телетата при групово отглеждане, се отхвърля от обширния анализ към Препоръките на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Според тях, както и според други научни становища, цитирани в анализа на ИАИ, най-подходящият, включително и от здравна гледна точка начин за отглеждане на телета, е именно в малки групи от между 2 и 7 животни на сходна възраст.
Групово отглеждане
Още: Петиция може да спре затварянето на новородени телета в клетки (СНИМКА)
Груповото отглеждане би било в унисон и с потребителските нагласи. Експертите на ИАИ се позовават на резултатите от национално представително проучване „Обществените нагласи към условията на индустриално отглежданите стопански животни в България”, изготвено от Market Links +през ноември 2023 г. Те недвусмисленo показват, че 46% от респондентите биха подкрепили безапелационно фирми, които отглеждат животните в своите стопанства при по-добри условия и с по-хуманно отношение, като предпочитат да купуват техните продукти дори и цената да е по-висока, а други 37% биха ги подкрепили в зависимост от това колко по-висока е цената. Увеличаване на цените обаче не се очаква.
Хуманизиране
Ясно очертаната у нас тенденция за натиск към промяна към хуманизиране в начините на отглеждане на телета попада в рамките на световна тенденция в същата посока. В заключението си ИАИ обръща внимание на факта, че дори не става дума само за европейска инициатива, но за едно по-широко глобално движение, което засяга не само водещите индустриални, западни държави (ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Япония), но и развиващи се такива, като Индия, Китай и други страни в Югоизточна Азия.
„Говорим за очевидно необходима и неотложна промяна, която е по-добра и за животните, и за потребителите, а няма значими негативи за сектора”, допълва Стефан Димитров от “Невидими животни”. „Мнозинството български граждани са категорични, че тази безсмислена жестокост трябва да се прекрати, а науката и анализите подкрепят техните позиции. На ход са политиците.”
Още: Над 56 000 български граждани се включват в петицията, част от инициативата „Европа без кожи“
С пълния текст на петицията за законодателна забрана на клетките можете да се запознаете и да го подкрепите тук.
Триметрова лисица на протест в София срещу фермите за кожи (СНИМКИ)
