Скоро човекът отново ще стъпи на Луната, но остава проблемът с правилната ориентация на астронавтите на нейната повърхност. Авторите на изследване, публикувано в Acta Geodaetica et Geophysica, смятат, че за целта е необходимо да се създаде глобална навигационна сателитна система за Луната, подобна на земната GPS система. А за това може да помогне 800-годишен математически трик, пише ScienceAlert.
Въпросният математически трик е известен като сфера на Фибоначи. Изследователи от университета „Лоранд Йотвьош“ в Унгария са го използвали, за да оценят по-добре ротационния елипсоид на Луната, нейната винаги толкова леко сплескана форма, докато обикаля около Земята.
Изобщо не е кръгла. Каква форма има Земята? (ВИДЕО)
Земята и Луната не са идеални сфери: влиянието на гравитацията, въртенето и приливните колебания означава, че те са по-скоро като сплескани топки.
За по-голяма простота нашата GNSS технология използва груба оценка на формата на сплесканата сфера на Земята. Ако искаме да разработим Географска информационна система (GIS) за лунната повърхност, имаме нужда от същата оценка за селеноида на Луната (еквивалент на земния геоид, или истинската, неправилна форма).
„Тъй като Луната е по-малко сплескана от Земята, повечето лунни GIS приложения се основават на свойствата на сфера“, пишат учените.
Тук на помощ идва сферата на Фибоначи, която използва подход, базиран на последователността на Фибоначи, за равномерно разпределяне на точките, поставени върху сферата. Учените са използвали изчислителен модел, базиран на сферата на Фибоначи, за да картографират 100 000 точки на повърхността на Луната, използвайки данни, събрани от НАСА.
НАСА казва, че все пак може да има живот на Луната
По такъв начин изследователите са получили по-точни данни за полуголямата и полумалката ос, които определят ротационния елипсоид на Луната. Лунните полюси са с около 500 метра по-близо до нейния център, отколкото е екваторът, и включването на тази информация във всеки бъдещ лунен GPS ще помогне да се намали броят на грешните посоки, направени на Луната.
Изчисления с такава степен на точност не са правени на Луната от 60-те години на миналия век. Нещо повече, когато изследователите приложили техниката си върху елипсоида на въртене на Земята, данните съвпаднали точно, потвърждавайки още повече точността на подхода.
Освен че помагат да се осигурят по-добри навигационни системи за хората, които се отправят към Луната в бъдеще, резултатите от изследването могат да бъдат използвани и за подобряване на нашите оценки за размерите на Земята и навигационните системи.
Луната постепенно увеличава денонощието на Земята. Защо се случва това?
„В бъдеще бихме искали да разширим нашите изследвания до Земята и да проучим разликите в най-подходящите елипсоиди, използвайки различни модели на геоиди“, пишат изследователите.
