Екип от учени от Университета в Аризона планира да изпрати 6,7 милиона проби от сперматозоиди, яйцеклетки и друго ДНК на Луната. Идеята е подобно на Ноевия ковчег, при световна катастрофа Луната да запази информация за множество земни видове, пише БГНЕС. Пробите ще бъдат криогенно замразени, и ще бъдат поставени дълбоко под повърхността. Планът на екипа от учени беше представен по време на конференцията по аерокосмическа техника на Института по инженери по електротехника и електроника миналия уикенд.
„Земята естествено е нестабилна среда“, обяснява Джекан Танга - автор на изследването и машинен инженер. „Много неща - изригване на вулкан, ядрена бомба или астероид - биха могли да предизвикат някакъв екологичен колапс, който да заличи разнообразието от животни и растения на Земята. Само хранилище на Луната би могло да запази тези форми на живот в безопасност, според учена.
Танга и неговият екип са разработили специален документ, в който обясняват плана си за съхранение на пробите. Неслучайно той е озаглавен „Лунни ями и тръби от лава за модерен ковчег“, защото планират да построят специален свод под повърхността на Луната, където „лунните ями“ - бивши тунели от лава с дълбочина между 80-100 метра, биха били идеални места за съхранение. Лунните ями ще осигурят готов заслон от повърхността на Луната, което е важно заради големите температурни колебания, а и зарази заплахите от метеорити.
Вътре в трезора милиони скъпоценни проби от много същества на живота ще бъдат съхранявани при изключително студени условия. Пробите трябва да се съхраняват при -180 °С. Стволовите клетки ще изискват още по -ниски температури - около -196 ° F. Трезорите ще бъдат поддържани от роботи и ще се захранват от около 2055 квадратни фута слънчеви панели. Учените са изчислили, че за транспортирането на пробите ще са необходими поне 250 изстрелвания на ракети.
На Земята вече съществува „генна банка“, която пази семена от всяко растение, храст и дърво на земята. Глобалният криогенен „сейф“ на норвежкия остров Шпицберген е сгушен дълбоко в Северния полярен кръг. Той съхранява около 992 000 уникални проби, всяка от които съдържа средно 500 семена от растения.
