За първи път в историята на наблюденията на Луната планетолозите получиха уникален шанс да видят какво се случва, когато върху нея падне обект. Този шанс беше предоставен от неизвестна ракета, изхвърлила отработена степен директно в посока на естествения спътник на Земята.
На 4 март 2022 г. в 14:26 ч. българско време самотната отработена част от ракета-носител се е разбила в повърхността на Луната със скорост от почти 9656 километра в час.
След като прахта слегне, орбиталният апарат на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) ще се премести на позиция, от която ще получи близък изглед на получения кратер.
Планетолозите разглеждат този непланиран сблъсък като вълнуваща възможност да научат повече за загадъчната физика зад планетните сблъсъци.
Луната е преживяла много бурни моменти в историята на Слънчевата система. През последните четири милиарда години повърхността ѝ е преживяла безброй сблъсъци и е образувала "белези" под формата на кратери.
Въпреки това учените рядко успяват да видят небесни тела – обикновено астероиди или комети, – които при сблъсък с нашия спътник образуват тези кратери. Без да имат представа какво е образувало кратера, учените могат да научат малко, когато го изучават.
Сблъсъкът на отработена степен от ракета с Луната ще стане неочакван експеримент, който може да разкаже много за това как подобни събития променят повърхността на небесните тела.
Все още се водят спорове чий е обектът, сблъскал се с Луната. Астрономите знаят, че той представлява горната степен на ракета-носител, изхвърлен при изстрелване на спътник.
Обектът е дълъг приблизително 12 метра и тежи близо 4500 килограма. Наличните данни сочат, че това е или ракетата Falcon 9 на SpaceX, изстреляна през 2015 г., или китайска ракета Long March 3C, изстреляна през 2014 г. Но и двете страни отричат ракетата да е тяхна.
Тъй като ударът е от далечната страна на Луната, той се е оказал извън полезрението на наземните телескопи. Но около две седмици по-късно сондата LRO ще започне да получава изображения на новопоявилия се кратер, докато орбитата ѝ преминава над зоната на удара.
При подходящи условия камерата на лунния орбитален апарат ще може да прави снимки на мястото на удара с резолюция от около един метър на пиксел. Лунните орбитални апарати на другите космически агенции също ще могат да насочват камерите си към кратера, който може да има диаметър между 10 и 30 метра и дълбочина между два и три метра. Ще бъде оценено и количеството топлина, отделено при удара. Ако наблюденията се извършват достатъчно бързо, има вероятност инфрачервеният инструмент на Lunar Reconnaissance Orbiter да открие разтопен материал във вътрешността на кратера.
Тези данни могат да се използват за изчисляване на общото количество топлина от удара. Ако орбиталният апарат не може да получи изображение достатъчно бързо, за оценка на количеството разтопен материал в кратера и разпръскването на отломките може да се използват изображения с висока резолюция.
Сравнявайки изображенията преди и след удара, учените ще търсят всякакви други изменения на повърхността на Луната. Някои от тези ефекти могат да се наблюдават на значително разстояние от кратера.
Като се има предвид, че през следващите години се планират редица лунни мисии, познанията за свойствата на лунната повърхност, особено за количеството и дълбочината на намиращия се под нея лед, могат да бъдат много полезни.
Сега не е толкова важно кой е собственикът на ракетата (през всичките тези дни различни ресурси гадаеха чий космически боклук лети към Луната). Сега за учените важното е, че това рядко събитие ще предостави нова информация, която може да се окаже много важна за успеха на бъдещите мисии до Луната и до по-далечни светове.
