Наскоро шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин обяви, че учените от РАН разследват фактите за появата на така наречените НЛО в историята на човечеството.
„Ако говорим за конкретни факти, които може би в историята на човечеството на Земята са имали място, така наречените НЛО, за които говори НАСА, то искам да кажа, че тези изследвания са се провеждали и се провеждат в нашата Академия на науките, включително се събират факти, проверяват се“, заяви Рогозин, цитиран от ТАСС.
Според ръководителя на Роскосмос 99,9% са някакви атмосферни или други физически явления, които не са свързани с реалната хипотеза за появата на НЛО. „Но ние допускаме, че подобни явления може да са имали място“, обяснява Рогозин.
Шефът на Роскосмос бил лично запознат със свидетелствата на пилоти, които през 70-те години са видели необичайни явления по време на изпитателни полети, след което са взели молив, хартия и са скицирали това, което са видели. "Обикновено това, за което говорим, се появявало по време на първия тестов полет. Говорих с НАСА, там също има привърженици на това, че може би сме обект на външно наблюдение. Бих искал да вярвам в това", добавя ръководителят на руската държавна космическа агенция.
Нека надникнем назад във времето и да видим какви свидетелства на пилоти може да е имал предвид Рогозин, как е възникнал интересът към НЛО в съветски времена и докъде е стигнал. Историята на съветския отдел на „Мъже в черно“ и до днес се държи в тайна от обикновените хора. Тези, които са служили там, дори след много години неохотно говорят за своята работа в „извънземния“ отдел на Главното разузнавателно управление.
Ехо от Розуел
Съветското военно разузнаване започнало да се интересува от темата за потенциалния контакт с извънземни още от времето на „аварията“ на летяща чиния в Розуел. Но дълги години никой не можел да систематизира или поне да разбере посоката на работата. Наследникът на Сталин Никита Хрушчов не се интересувал особено от тази тема, но Леонид Брежнев, заменил го начело на страната, почти веднага призовал на килима цялото висше ръководство на военното разузнаване и им разяснил подробно, че „всички неизследвани трябва да се вземат на молив."
Брежнев имал много въпроси към военните: той се интересувал от подробности за „контактите“ на съветските военни с всякакви потенциално извънземни обекти. На една от срещите Брежнев поръчал на военните да създадат „специален отдел“. Служителите на това звено имали само една задача – да изучават и по възможност да осъществяват контакт с представители на извънземни цивилизации.
Отдел със специално предназначение
Сътрудниците в специалния отдел на военното разузнаване били подбирани много внимателно. Личното досие на кандидата трябвало да бъде одобрено от специална комисия (т.нар. комисия от петима), която включвала изявени офицери от Генералния щаб и хора от КГБ, които знаели как точно да работят с класифицирана информация от такова ниво.
Според слуховете последна инстанция преди зачисляването в елитния отряд бил подписът на началника на Военнотехническото училище на КГБ генерал-майор С. Г. Орехов. Приписвали му и ролята на куратор на „секретния отряд“ ловци на извънземни по редица причини. Първо, Орехов бил доказан и надежден човек – преминал през Великата отечествена война, имал изключителен ум, ерудиция и знаел как да организира сложни технически проекти. Второ, през 1966 г. Орехов получил нова структура на подчинение, където се подготвяли офицери за специални връзки за военното разузнаване и КГБ. Според слуховете от този университет през 1970 г. излезли първите специалисти по работа с технологии от извънземен произход, след което започнала активната фаза на „лов“ за извънземни технологии.
Специален интерес
Брежнев не се интересувал от мотивите и целите на каквито и да било „обекти от извънземен произход“. В онези години целта на генералния секретар била къде по-проста – да изучава характеристиките на летателните апарати и другите технологии и да ги прилага, за да спечели надпреварата във въоръжаването и Студената война.
Към средата на 70-те години военните събрали впечатляваща папка за доклада – тя съдържала цялата информация за обекти от извънземен произход и подробна класификация – от летящи над горящите гори на Сибир "пури" до ярки сребърни "капки", попаднали в онези години в полезрението на пилотите на авиацията на Тихоокеанския флот. Но месец преди докладът да бъде предаден на държавния глава, военните започнали да фиксират така наречения петрозаводски феномен – ярко сияние в небето на стотици обекти с различни форми, ту появяващи се, ту изчезващи както денем, така и нощем.
За да успокоят жителите на северозападната част на страната, разтревожени от непонятното явление, военните бързо обявили, че в небето са изстреляни ракети и всичко, което хората са видели, са оптични явления. Всъщност това било вярно само отчасти – наистина имало старт от космодрума, но само един. Останалите няколко десетки обекта редовно прилитали, за да „разгледат“ демонстрацията на технологията в продължение на няколко дни и напълно изчезнали 55 минути след изстрелването на спътника.
Китай заяви, че може да е уловил сигнали от извънземни цивилизации. И изтри информацията
Друга работа върху извънземните в епохата на Брежнев бил опитът да се изследват характеристиките на летящите обекти. "Дискове", "пури", "капки", "китари" – свидетелствата на стотици пилоти на бойни изтребители, които говорели за странните форми на НЛО в небето – били изучавани от специалния отдел на ГРУ с единствена цел – разбирането поне на част от технологиите, с които разполагали съветските „гости“. Мащабът на наблюдението на извънземните се оказал такъв, че във всяко военно поделение на територията на страната се появил специален офицер, отговарящ за събирането и предаването на данни за НЛО до висшето ръководство.
След инцидента в Петрозаводск военните получили специална инструкция, в която се казвало: „До 98% от случващото се в небето се дължи на естествени причини, но дори и тези особености трябва да се фиксират“.
"Затвор" за извънземни
Първият сериозен успех на "специалната консолидирана група" на ГРУ и КГБ на СССР дошъл едва в края на 70-те години. На 11 юли 1979 г. близо до Сахалин прехващач МиГ-25 свалил неизвестен обект, чиято скорост била значително по-висока от тази на съветския изтребител. Малко преди разрешението за използване на оръжие пилотът докладвал: „Има силна вибрация на фюзелажа, усещането е, че сега крилата ще се откъснат!“ Почти веднага районът, където паднал обектът, бил отцепен от кораби на Тихоокеанския флот, а ден по-късно на мястото пристигнали специалисти от Генералния щаб, които взели ситуацията под свой контрол. По-нататъшната история на този инцидент е неизвестна – всички документи, в които се споменават датата, подробностите и дори корабите, участвали в операцията по издирването, изчезнали безследно.
Тогава се появили слухове, че на Сахалин се строи изолиран от външния свят обект за „специален повод“. Там, по думите на военните, те планирали да изпращат в карантина както "контактьори", така и "гости" от други светове. През 90-те години журналисти няколко пъти писали за този обект няколко пъти, но проверката на фактите постоянно куцала. Някои твърдели, че този „затвор“ се намира на Камчатка, други били сигурни, че е на Курилските острови, а трети настоявали, че „специалният затвор“ за извънземни бил построен някъде около Хабаровск.
НАСА се присъедини към търсенето на НЛО
Най-гръмкият инцидент се случил през 1978 г. Две години след техеранския инцидент с НЛО, когато неизвестен обект почти унищожил два бойни самолета F-4, неидентифициран апарат влязъл във въздушното пространство над Мурманск. Местният полк за противовъздушна отбрана, вдигнат по тревога, веднага започнал да осветява нощното небе с мощни прожектори, но след като лъчите на огромни фенери се изстреляли в небето, „ослепял“ радарът на системата за насочване. Няколко секунди по-късно мощните крушки на прожекторите започнали да гърмят. Едва след включването на аварийното осветление станало ясно, че „неизвестен импулс“ буквално е „изпържил” мощните фенери.
Били похарчени много пари в опити да се улови поне едно НЛО, при това без повреди. Благодарение на „специалния отдел“ на ГРУ било възможно да се установи, че всеки подобен обект имал собствена сигнатура на лъчение и прелитането на по-близо от 300 метра можело да бъде опасно за живота. В същото време била разработена специална програма „Решетка“, в рамките на която на всеки изтребител-прехващач трябвало да бъде инсталирана мощна електромагнитна пушка. За разработването на системата и нейното тестване били изразходвани 200 милиона съветски рубли. През 1983 г. излетял първият изтребител с такъв "заглушител", но цялата информация за по-нататъшното развитие на системата изчезнала и повече никой никога не споменал за нея.
ВИЖТЕ ОЩЕ: "Не можем да обясним какво е това": Пентагонът призна пред Конгреса на САЩ за 400 случая на НЛО