Земята има форма на сфера с диаметър 12 742 км – но само на пръв поглед. Всяко небесно тяло с достатъчни размери с времето става сферично под действието на собствената си гравитация.
Такава форма придобиват и каменисти обекти, които по много груби оценки имат най-малко 600 км в диаметър и маса от най-малко 0,01% от масата на нашата планета. Но оттук нататък започват детайлите и тънкостите.
Какво влияе на формата на небесното тяло
Формата на планетата Земя се определя от няколко фактора. Първо, въртенето на Земното кълбо създава центробежна сила, а на екватора тя е по-висока, отколкото при полюсите. Поради тази разлика планетата е леко сплескана и диаметърът ѝ, преминаващ през екватора, става с 43 км по-голям. Ако беше изцяло покрита от безкраен океан, тогава щеше да образува леко удължен елипсоид и тази фигура отговаря по-точно на действителната форма на Земята. Но това е само първо.
Масата не е съвсем равномерно разпределена по повърхността на нашата планета. По правило континенталните литосферни плочи са по-дебели от океанските. Високи планини и дълбоки долини, мощни рудни находища - всичко това създава слаби аномалии, области, в които гравитационното поле е малко по-силно или по-слабо от обичайното.
Гравитационните аномалии се откриват по тяхното влияние върху височината на спътниците, работещи в околоземна орбита. Например две идентични сонди от мисията GRACE са обикаляли около планетата около 15 години, минавайки над всеки участък от повърхността веднъж месечно и проследявайки разстоянието една до друга с изключителна точност. Прелитането над всяка гравитационна аномалия предизвиквало малки промени в тяхното положение и събраните от това данни позволили да се състави най-подробната карта на гравитационното поле на Земята и да се уточни нейната форма.
Каква все пак е формата на Земята?
Истинската форма на Земята е геоид: за разлика от елипсоида височината му във всеки участък се определя от точния баланс между центробежната сила и локалната гравитация.
На фона на размера на цялата планета Земя дори най-големите детайли от нейната повърхност ще изглеждат съвсем мънички. Например за Бездната Чалънджър (10,9 км под морското равнище) отклонението от средния радиус на Земята е само 0,17%, а за Еверест (8,8 км) - 0,14%. Още по-незабележими ще бъдат аномалиите в реалната форма на Земята - геоид: повърхността му се отклонява от елипсата в диапазона от -85 до 106 м.
