За 8 март

Вчера не бе денят на майката, нито на зюмбюла. По-хубаво е. Вчера отбелязахме факта, че има общества, в които жената има равни права с мъжа. За голям късмет, живея в такова общество с всички уговорки към това.

Свободата, Санчо... Най-хубавото нещо. Свободата да учиш, да завършиш университет, да работиш до припадък, докато мъжът ти ти помага с децата. Да караш колата (в моя случай, както мога), да се напиваш по баровете, да станеш порнозвезда, защото тялото си е твое. Да не се жениш, да нямаш деца, да избираш, да избираш...

Да бъдеш грамотна, да се защитиш в съда. Да бъдеш съдия, предприемач, негримирана, да можеш да кажеш, когато ти е дошъл цикъла, да родиш, докато мъжът ти ти държи ръката, да си влюбена в друга жена, да направиш аборт, да изкарваш пари с работа, да караш мерцедес последен модел, защото имаш богат любовник, да бъдеш хирург или археолог...

Свободата да не харесваш Осми март, защото помниш комунизма, зюмбюлите и как обществото изкъртваше майка ти от работа, а вкъщи патриархатът си хвърляше чорапите, докато тя чистеше до изнемога.

Ако празнувате, сипете си чаша вино за това, че сте нормални хора с права и задължения, защото само на 1000 километра от тук нещата са съвсем различни.