Съвсем скоро в ефира на една от най-големите частни телевизии у нас, предстои да се завърти поредното музикално предаване.
Вторият сезон на „Гласът на България” ще започне само няколко месеца след финала на „България търси талант 2” и отново ще ни представи амбициозни и талантливи младежи. Като вземем под внимание факта, че музикалният формат ще върви паралелно с изтърканото реалити шоу „Биг Брадър”, почти гарантирано е, че „Гласът на България 2” ще се радва на висок рейтинг.
Пък и българинът обича да гледа млади и талантливи хора, които демонстрират гласови данни като на Алиша Кийс или Бионсе. Така в продължение на повече от два месеца средностатистическият българин ще седи пред телевизора, ще се радва на изпълненията на даровитите младежи, а понякога, ако някое парче докосне някоя нежна струна в душата му, може даже и да изпрати по един СМС с номера на своя фаворит. Накрая, двойка досадни водещи ще обяви с излишен драматизъм и театралност кой е победителят от шоуто и ще гръмнат грандиозни фойерверки и конфети, защото на българския медиен небосклон ще изгрее нова звезда. И ще залезе. Само в рамките на една вечер.
Проблемът обаче няма да се съдържа в самото предаване или пък в неговите участници. Проблемът е, че в България просто няма почва за развитие на талантливи и млади хора. Някой например спомня ли си какво се случи с миналогодишния победител от шоуто „Гласът на България”? А с останалите победители от подобни музикални формати? Успя ли някой от тях да се наложи в музикалния бизнес и да създаде кариера?
През вече далечната 2005 година, първото музикално предаване в България от години насам, „Стар Академи”, тръгна с тежката мисия да покаже, че в България все още съществуват талантливи хора. Тогава въпросът, на който искаха да отговорят продуцентите беше дали в България все още има таланти. Накрая се избра една група от млади и ентусиазирани младежи, които бяха затворени в една къща и трябваше ежедневно да репетират и да развиват своите певчески възможности.
Шоуто беше спечелено от най-младия участник от всички, 17-годишния Марин Йончев, който грабна сърцата на публиката с мелодичния си глас и невинното си излъчване. В продължение на няколко седмици, името на момчето циркулираше в медийното пространство, докато накрая никой вече не говореше за него. Марин записа една авторска песен, с която се пробва на българския вариант на „Евровизия” и с това приключиха опитите му да създаде музикална кариера в България. По последна информация, той живее в чужбина и се занимава с дейност, която е на светлинни години от правенето на музика. Истината е, че тогава продуцентите на „Стар Академи” успяха да отговорят на въпроса дали още има талантливи хора в България.
Отговорът беше категорично „Да”. Проблемът обаче не е в липсата на талант, а във факта, че никой в България не знае как да постъпи с талантливите хора. За съжаление, медийната забрава и неуспеха на Марин сполетяха и почти всички други победители или участници в музикални формати. Дори и хитовото шоу „Мюзик Айдъл”, което в Америка и Великобритания създава истински звезди от световна величина, в България не успя да създаде среда за развитие на своите финалисти и участници. Засега най-успешният „БГ айдъл” се води победителката от първия сезон, Невена Цонева, която издаде един приятен албум с денс звучене, но накрая се скара със своите продуценти от „Вирджиния рекърдс” и с това приключи „звездната” й кариера. Горе-долу по същия начин се развиха нещата и при останалите двама финалисти. Рокаджията Тома, който спечели втория сезон на „Мюзик Айдъл”, издаде един „героичен” албум, пълен с рок парчета, който обаче се радваше на нищожен интерес.
По необясними причини продуцентите от „Вирджиния рекърдс” бяха заложили на доста банални и изтъркани песни, като нито една от тях не успя да се превърне в хит. Като прибавим към това и слабата реклама, както и липсата на добри спонсори, нищо чудно, че тавата се оказа пълен провал. След тази професионална катастрофа, талантливият рокаджия залезе от музикални небосклон и напоследък името му се свързва само с това, че е приятел на актрисата Албена Михова. За финалистката от третия сезон на „Мюзик Айдъл” ситуацията се подреди дори още по-неблагоприятно. Маги Джанаварова направи дует с Миро и издаде един ар ен би албум, който обаче се оказа един от най-големите провали на „Вирджиния рекърдс”. Продуцентите на гласовитата изпълнителка отново бяха заложили на грешна формула и слабите резултати коренно се разминаха с големите очаквания. От тогава името на певицата не се е мяркало в медийното пространство.
Проблемът обаче не е в самите певци. Истината е, че те са само изпълнители и от тях самите не зависи почти нищо. За да има талантливи лица в българския шоубизнес трябва да има добри спонсори, компетентни композитори и продуценти, които да знаят как да си вършат работата. Трябва да има хора, които да искат да инвестират в музикалните таланти на България. Хора, които да дават пари за изкуство и култура и да създадат подходяща среда за стойностните и талантливи изпълнители. За съжаление, обаче такива хора засега няма. Затова и след като талантливите и пеещи младежи се изморят да записват песни, които сами си слушат, решават да си стегнат багажа и да заминат за чужбина. Или пък да се качат на някой кораб и да пеят за пари.
В този случай те няма да станат велики музиканти, нито пък ще създадат бляскава кариера. Но пък и към тях няма да се отнасят с такова пренебрежение и няма да бъдат поставени на ръба на мизерията. Те ще изкарват „нормални” пари, ще пеят вечер в задимени заведения и ще се чувстват обидени от липсата на перспектива и развитие в България. И до известна степен ще са прави. Тъй като е истински жалко, че в малка държава като България има толкова талантливи хора, които обаче нямат никаква среда за развитие. И ето че сега отново се появява поредният музикален формат, с поредната порция млади и даровити хора, които ще потънат в забрава още преди да са станали известни. Колко жалко, че България все още е държавата на „пренебрегнатите” и „недооценени” таланти.
