На 22.07.2011г се навършва 1 година от терористичните атаки в Норвегия. На този ден през изминалата година кола бомба бе взривена пред сградата на парламента в Осло, при който атентат загинаха 8 души, а най-малко 209 бяха ранени. След това, на лагер на Работническата партия в Норвегия, на остров Ютьоя, при стрелба бяха убити 69 от 564 намиращи се на острова, а поне 110 бяха ранени, като почти всички от тях бяха тийнейджъри и младежи. Общият брой на жертвите е 77. Терористът, извършил и двата атентата, тогава 32-годишният Андерш Брайвик, християнин, с норвежки произход, член на масонската ложа на „Св. Олаф” в Осло, бе залове. Той е планирал и целял своето залавяне. Възхищава се на Чърчил и Радован Караджич. В момента тече делото. Не само Норвегия, а и целият свят се вълнува, дали ще бъде обявен за невменяем, за да прекара остатъка от живота си затворен в клиника, или ще получи максималната възможна присъда в Норвегия, която е 21 години, за каквото и да е престъпление. Той твърди, че чрез атентатите се е противопоставил на мултикултуризма, като в интернет става много популярен и негов манифест от 1518 страници. Счита себе си за съвременен кръстоносец. В социалната мрежа се определя сам като „християнин, но не много религиозен”, като „анти-мюсюлманин”, „анти-марксист”, „анти-феминист”, „про-гей” и „про-Изреал”. Твърди още, че има много негови последователи по света.
В този текст няма да обсъждам политическите проблеми, до които доведоха събитията в Норвегия, а това, как се отразиха тези два атентата на живота на хората в Норвегия, Европа и изобщо по целия свят.
В Норвегия, която преди атентите се смяташе за едно от най-спокойните държави на планетата, това беше най-голямата национална трагедия от Втората световна война. Всеки четвърти норвежец познава някой, който е засегнат от атентатите. Сред загиналите е имало лични приятели на премиера Столтенберг, както и доведен брат на норвежката принцеса (съпругата на бъдещия крал).
След атентатите от 11 септември 2001г., масовият страх по целия свят доведе до там, че когато видим арабин винаги го свързваме с терористите, мислим го за потенциално опасен. Това толкова ни е набито в подсъзнанието, че хора, които се качват в самолети, в които част от пътниците са с традиционните арабски носии, се опасяват за живота си и треперят по време на целия полет. Същото сега се повтаря и с норвежкия терорист. Толкова много бяха показвани неговите снимки по медиите, че днес, когато видим човек, който е от скандинавски тип – висок, рус и със светли очи, подсъзнателно го свързваме с терориста от Норвегия. Образът на Брайвик беше представен като на интелигентен, възпитан и красив мъж, което шокира още повече хората по целия свят. Злото в представите на хората вече не е само в познатия преди терористичните атаки от 22.07.2011г. неприятен, дори противен вид.
Случилото се в Норвегия беше, и все още е, едно медийно реалити, като атентатите от 11 септември 2001г. в САЩ, което всява страх у хората. Телевизионни хеликоптери успяха да достигнат остров Ютьоя и да заснемат труповете на жертвите и стрелбата на облечения като полицай Брайвик, още преди полицията да пристигне на острова, на която й трябваше цял час и половина, за да го направи, защото се качили на лодка, която се развалила, пък хеликоптерите били много далеч и нямало как да стигнат с тях до острова, както и поради други нелепи оправдания. След това бяха разпространени снимки в медиите, на които Брайвик, зловещо имитирайки, че държи оръжие, сам прави възстановка на случилото се пред полицаи на острова, на който преди това е убивал. Стана ясно също така, че терористът е заснел цялата стрелба на Ютьоя. Дано поне това ни бъде спестено.
На 16 април т.г. започнаха съдебните заседания, които следва да доведат до присъда. Терористът поздравяваше своите „съратници” с нацистки жестове, пред камерите в съдебната зала, която зала беше ремонтирана специално заради делата с него. Историите за живота на всяка една от жертвите, загинали в атентата, бяха представяни от норвежките медии през цялата една година досега. Много от оцелелите също бяха показвани в медийте, разказвайки какво се е случило на острова, в коя негова част са били, къде са се крили, като в общи линии всички разказваха сходни истории. Личният живот на Брайвик до момента на атаката, също беше подробно представен през изминалата вече една година, като дори снимки от детството му попаднаха в медийното пространство. Всички научихме, че е имал тежко детство и т.н.
В дните след атаките, водещите политически партии в Норвегия бележиха голям ръст на желаещите да станат техни членове млади хора. Крайнодесни групи, като „Да спрем ислямизацията на Норвегия” и „Норвежката защитническа лига” също имаха голям ръст в броя на своите членове. По време на местните избори в Норвегия през септември 2011г., само два месеца след атентатите, Консервативната и Работническата партия имаха доста по-голям успех, за разлика от Прогресивната партия, на която Брайвик е бил член, на която гласовете паднаха драстично. Понижено беше и доверието в Социалистическата лява партия. Една норвежка верига магазини пък изтегли всичките тениски от пазара, чийто щампи по някакъв начин може да се свържат с атентатите.
Някои от оцелелите на остров Ютьоя твърдят, че са видели двама, а не само един стрелец. Много от роднините на загиналите при атентатите, както и просто заинтригувани от случилото се, се питат защо на полицията и на спасителните екипи им е трябвало повече от час и половина, за да стигнат до острова. Цивилни граждани, със своите лодки, успяват да спасят много от избягалите във водата младежи. Един от тях е немският гражданин, живеещ в Норвегия – Марсел Глефе. Чувайки изстрелите от острова сушата, той се е приближавал на разстояение от 20-30 метра от острова с неговата моторна лодка, връщайки се 5 пъти, рискувайки собствения си живот, като успява да спаси близо 30 души, преди полицията да му заповяда да преустанови самоинициативната му спасителна акция. Списание „Ny Tid” го определя като „Норвежец на 2011г.”, заедно с други двама цивилни, оказали помощ на гмурналите се в студените води на езерото младежи, за да спасят живота си.
Българските медии отразиха случилото се на Ютьоя, както и всички медии по света. Но лично аз бях много шокиран от това, че повечето от коментарите под новините, написани от читателите на новинарските сайтове, бяха в защита на стореното от Брайвик и обиждаха най-свирепо жертвите на атентата. Много от тях ги обиждаха на етническа и религиозна основа, като дори не знаеха, че почти всички от жертвите бяха норвежци, с норвежки произход. Тези хора продължават да защитават масовия убиец под всяка новина, свързана с него. Те си мислят, че са негови морални последователи, а всъщност стават негови съучастници в желанието му да всее страх, както в подръжниците, така и в противниците на мултикултуризма. Всеки един терорист цели чрез подобни деяния именно да всее страх, което евентуално да доведе до постигането на някакви техни цели. Страхът е най-големият враг на човечеството, защото той води до потенциално зло. Каквито и проблеми да има едно общество, крайните думи и действия никога не са довели до нещо по-добро. Доказателство за това е историята.
Поклон пред паметта на жертвите на атаките в Норвегия. Браво на цивилните, които са помогнали за спасяването на много от младежите. А ние, наблюдателите, нека се опитаме да се изолираме от бомбардирането ни със страха и да кажем „Не на страха”, както се пее в една песен на Дони и Момчил. Защото това зло деяние е насочено именно към нас и цели да афектира и зомбира точно нас - незасегнатите пряко от случилото се, но ужасени и страхуващи се.