Едва трима от общо 58-те арестувани поради участие в нападенията над жени в нощта на Нова година в Кьолн са бежанци от Сирия и Ирак. Мнозинството от арестуваните са от алжирски, марокански и тунизийски произход, като никой от тях не е пристигнал в Германия наскоро.
Taзи информация се появи месец и половина след като германският канцлер Ангела Меркел претърпя много критики поради около 1000 подадени сигнала за вероятно организирани грабежи и сексуални посегателства над жени в района на централната железопътна гара в Кьолн, случили се по време на тържествата по посрещането на Новата година.
Критиките бяха насочени конкретно срещу политиката на приемственост на Меркел спрямо бежанците, съобразена стриктно с международните договори, които Германия подписва в годините след края на Втората световна война. Тогава Европа е срината и нациите ѝ са обединени от идеята да положат всички необходими усилия, за да избегнат появата на нова такава. Една от стъпките, които предприемат нациите в тази посока тогава, е уреждането на възможността бежанците от войната да останат в страната, където са потърсили спасение, тъй като много от тях не желаят да се върнат в родната си страна поради последиците от войната.
На 14 февруари Улрих Бремер – началник на прокуратурата в Кьолн, изнесе информация, че само трима от арестуваните за участие в нападенията са новопристигнали в Германия: двама от Сирия и един от Ирак. Сред останалите арестувани са 25 алжирци, 21 мароканци, трима тунизийци и трима германски граждани. В интервю за немски вестник г-н Бремер съобщава, че 1054 е точният брой на подадените жалби във връзка с нападенията.
На 15 февруари, ден по-късно, Улрих Бремер изрази становище на възмущение от това, че негови думи са тълкувани погрешно от много медии в Германия. Той опроверга да е казвал, че повечето от арестуваните попадат в категорията „бежанци“.
В категорията „бежанци“ попадат хората, които са получили убежище в чужда страна поради война в тяхната собствена, както и тези, които са получили убежище поради това, че животът и свободата им са били застрашени.
В международното право бежанците са хора, които се намират извън своята родна страна или извън страната, в която живеят постоянно; имат основателен страх от преследване поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи; не могат или не желаят да се възползват от закрилата на тази държава, или не искат да се върнат там, заради страх от преследване.
Бежанците са част от по-широката група на разселените лица. Отличават се от икономическите мигранти по това, че вторите доброволно напускат своята страна по икономически причини. Тези, които искат статут на бежанци, понякога са наричани политически бежанци. Казва се, че на тях им се предлага политическо убежище. Най-често молбите за убежище изтъкват политически и религиозни причини.
Г-н Бремер – началникът на прокуратурата в Кьолн, не потвърждава, че нападенията над жени в навечерието на Нова година са били предварително организирани, като е категоричен, че няма ясни доказателства за това. Но посочва социалните мрежи като един от способите, по които би могла да бъде осъществена такава организация.
Нападенията в навечерието на Нова година станаха повод за усилването на крайно десната линия в германското общество.
Междувременно стана ясно, че Ангела Меркел е поръчала на германското разузнаване и на Службата за защита на конституцията да проверят дали няма подривна дейност на руските служби в германското общество.
От есента на 2015 г. германското външно министерство ежеседмично пуска опровержения за всяка дезинформационна кампания. Такива се задействат по хапливи теми в германското общество, каквато е и т.нар. „бежанска криза“. При отразяването на атаките в новогодишната нощ в Кьолн, руските държавни телевизии са излъчвали кадри от протестите в Египет преди години, твърдейки, че това е ставало в Кьолн. Правени са и сравнения с погромите в Кристалната нощ по време на Третия райх. Експерти са обезпокоени, че не става въпрос за отделни случаи на дезинформация, а за системност.
Подобна информация произхожа и от други източноевропейски правителства. "От 25 октомври сайтовете на Министерския съвет, на парламента и на Централната избирателна комисия бяха подложени на тежки кибератаки по безпрецедентен начин", заяви българският президент Росен Плевнелиев в интервю за британски вестник, добавяйки и това, че има много малко страни по света, които могат да организират подобни атаки.
Използвани източници: Die Welt; Encyclopedia.com; Independent; Spiegel; Wikipedia; български онлайн медии и информационни агенции.
