В горещата съботна сутрин, когато човек се чудеше как да се спаси от жегите, най-голямата частна телевизия в България реши да разгорещи още страстите като ни покаже интервю с една „дълбоко засегната” манекенка.
Въпросното момиче е от популярната група на „знаменитостите” в България, които са известни, просто защото са известни. За нейната „слава” няма адекватно обяснение, но изглежда, че това не пречи на момичето да си повярва и да си помисли, че от нея няма по-велик човек на Земята.
Изненадващо, но причина за гостуването на въпросната манекенка не беше поредната й гола фотосесия, а скорошните обвинения по нейн адрес, че е момиче на повикване. Тези „долни клевети”, както самата манекенка определи повдигнатите обвинения, били абсолютна лъжа и тя се почувствала длъжна да защити достойнството и авторитета на манекенската професия в България. Няма лошо. Всеки има право да защитава принципите и ценностите, в които вярва. Нейното изказване обаче и зле изиграното й поведение на „жертва” и „обидена персона”, ме накараха да се замисля за манекенската професия в България и ценностите на съвременните манекенки. Кои момичета стават манекенки в България?
Преди време известна българска журналистка определи манекенската професия у нас като параван за мръсни игрички на високопоставени личности, а самите манекенки като неосъзнати същества с порочни ценности, които не могат да разберат мащаба на вредите, които причиняват.
Тогава тази журналистка нарече България – „държавата на златките”, като визираше един определен тип момичета, чиято единствена мечта е да си намерят богат спонсор, който да ги издържа. Макар и скандално, нейното определение беше напълно достоверно и правилно. В България е обществена тайна, че всички провъзгласени миски, манекенки и всякакъв род моделки са всъщност високоплатени играчки в ръцете на алчни и безскрупулни бизнесмени. Тези момичета не са нищо повече от едни трофеи, кукли на конци, които могат да бъдат подкупени и контролирани по всякакъв начин. Някой мазен чичко-паричко ще си играе с тях, ще им купува скъпи играчки като маркови дрешки или пък лъскави джипове, ще им покаже малко свят, като ги заведе на някоя екзотична екскурзийка, а накрая, когато се отегчи от тях, ще ги захвърли, без дори да му мигне окото. Жалкото в случая е, че въпросните момичета нямат нищо против такъв начин на живот и такова отношение от страна на техните „любими мъже”.
В подобна ситуация, те не се чувстват манипулирани, използвани или лъгани. Напротив, за тях това е живот-мечта и те са готови на всичко, за да го получат. А, за да могат да си осигурят такъв „приказен живот”, те решават, че най-краткият път е, като се самопровъзгласят за манекенки и започнат да обикалят по „светските” партита, където придирчиво ще си търсят богат съпруг. В България думата манекенка е синоним на мутреса или „елитна държанка”.
Манекенките в България моментално попадат в графата „меркантилни и безмозъчни лейки”, които са виновни страната ни да си спечели прозвището „държавата на златките и златотърсачките”. Именно заради такъв тип момичета, с порочни и изкривени разбирания за живота, както и заради техните съмнително забогатели спонсори, държавата ни е в това положение. Лошото в случая е, че вредата, която те нанасят е много по-голяма, отколкото си мислят. Незнайно поради какви причини, тези бездушни създания, които се интересуват само от своята финансова издръжка, са чести гости в медийните предавания.
Там те на всеослушание говорят за охолния си начин на живот, за „невероятния характер” на своя спонсор, за „трудностите”, през които са преминали, за да се превърнат в толкова „популярни и успешни” личности днес. И така тези „псевдо манекенки” обикалят от предаване в предаване, за да правят реклама на фалшивия си и изкуствен начин на живот, без да се замислят, че някъде там, има едни невинни подрастващи момичета, които се връзват на техните глупости и възприемат този начин на живот за идеал. По този начин се създава един омагьосан кръг. Тинейджърките слушат душевната изповед на сребролюбивите манекенки и част от тях си казват, че това е добър начин да подредиш живота си. Подрастващите момичета не осъзнават, че тези така наречени „успели манекенки” всъщност водят един празен и бездушен живот, който може и да е пълен с пари, но в него няма нищо истинско, стойностно и човешко. И така те се стремят към живота на своите посредствени „примери за подражание”, без да осъзнават, че всъщност се стремят към фалш, малодушие и празнота. Има ли обаче някакво спасение от медийното присъствие на тези клонирани „Златки”?
Като начало медиите трябва да престанат да играят ролята на трибуна за подобни личности. Медиите трябва да отразяват и представят теми, които са важни и значими за обществото. А това каква операция си е направила „Черната Златка” или какви планове има за лятото „Русата Златка” в никакъв случай не е от обществено значение. Може би ако медиите успеят да се „изчистят” от нахалното присъствие на подобни „звезди”, ще осъзнаят, че обществото отдавна има непоносимост към тях. И може би тогава порочната мутризация на така наречените манекенки, няма да се представя като такъв култ и пример за подражание на подрастващите момичета. И току виж се наруши омагьосаният кръг на порочните ценности.
