Малкият сирийски град Мадая се намира в полите на Ливанските планини, където са скупчени редица градчета, представлявали някога курортни места за жителите на Дамаск. В този район най-важните новини идваха от близкия град Забадани, където имаше тежки сражения между бунтовници, Хизбулла и сирийската армия. Днес фокусът е върху Мадая, където хуманитарните работници съобщават, че ситуацията е най-зле от всички, общо 15, подложени на обсада градове в Сирия. Конвоите с помощи предлагат само временно спиране на агонията в Сирия и физическото унищожение на гражданите й.
Въпреки, че Мадая е само на час път от идеалния център на сирийската столица Дамаск, голяма част от населението на града гладува. Съобщава се за десетки починали от гладна смърт. Мадая се контролира от антиправителствени бунтовници и затова е подложен на обсада, обграден със снайперисти, противопехотни мини и бодлива тел от сирийската армия и ливанската милиция Хизбулла. Обсадата продължава месеци наред, а 42 000 души са принудени да ядат супи от треви и листа. Това са официалните данни на ООН. Личните разкази на доброволци в Червения кръст и полумесец, както и от служители на ООН, рисуват много по-жестока картина. Само в болницата на „Лекари без граници“ са починали 28 души, включително 6 бебета. Смята се, че други няколко десетки са загинали от глад или липса на медицински грижи. Според докладите на ООН местните жители са се принудили да ядат сиропи за кашлица, като единствен източник на захар и калории. Снимките и кадрите са потресаващи.
Според световните хуманитарни организации, 4,5 милиона сирийци живеят в трудни за достъп места, включително 400 000 в 15 обсадени селища като Мадая, включително и Фуа и Кефрая, обградени от бунтовнически сили. Всички тези цивилни са лишени от храна, лекарства, а често и чиста питейна вода.
През изминалата седмица част от хуманитарната помощ достигна Фуа, Кефрая и Мадая като част от споразумение между воюващите сили. Хората получиха първите си доставки на ориз и олио. Но това не може да продължава.
Използването на храната като оръжие е нарушение на международната право и Саудитска Арабия, САЩ, Европа, Русия и Иран – всички с влияние върху определени групи в гражданската война – имат отговорността да гарантират, че цивилните имат гарантиран достъп до основни консумативи и услуги. За съжаление резолюциите, приети в ООН, не се прилагат както заради отказване на достъп за хуманитарни конвои от страна на сирийското правителство, така и заради въздушните удари на Русия и САЩ на територията на Сирия.
И ето още един щрих от ситуацията.
На 15 януари генералният секретар на ООН, Бан Ки-мун, определи използването на обсадите като военно престъпление. Малко по-късно по искане на Франция, се свика извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради продължаващото критично положение в Мадая. През деня още една част от хуманитарните доставки пристигнаха в града. В рамките на деня 5 души починаха, независимо от предоставените грижи.
Първите съобщения за починали следствие на глад в Мадая идват още през октомври. До декември са загинали вече близо 20 души, включително 6 деца. 400 са риск. На 6 януари местния клон на хуманитарната организация на ООН издава доклад за „ужасни условия, включително недохранване сред общността“ и призовава за „незабавна реакция“. През октомври от града съобщават за над 1000 случая на недохранване при деца до едногодишна възраст.
Докладът на ООН не излиза на бял свят и не става достояние на широката публика защото е класифициран като „За вътрешно ползване“. Но изтича в американското издание Foreign Policy. Тишината, продължила месеци наред от страна на ООН е една от главните причини за ширещо се недоволство сред сирийците. За мнозина това, което ставаше в Мадая и подобни места, не е нещо ново, не е ексклузивно, а част от ежедневието. Немалко реакции в социалните мрежи показаха, че има по-скоро изненада от действията на ООН да прати помощи.
В Мадая, за разлика от други обсадени места в Сирия, цените се покачиха космически. Един килограм ориз струва 300 долара, докато във Фуа и Кефрая цената му е 1,25 за килограм заради пристигащите от време на време доставки. Някои хора в Мадая продават колите си за 5 кг. ориз и брашно. За разлика от Фуа и Кефрая, в Мадая не може да се излиза и влиза.
Онова, което е необходимо отдавна, е незабавно прекратяване на гражданската война. Кадрите на мършави и гладни жители на град Мадая са свидетелство за провала на държавите, ангажирани в кризата в Сирия, които не могат да договорят дори едно ефективно спиране на огъня.
Кризата се разгърна след 2011 година, когато сирийците излязоха по улиците на най-големите градове в страната като протест срещу управлението на Башар Асад. Режимът отговори с варелни бомби и всякакъв тип оръжия, включително химически. Към днешна дата официално загиналите в Сирия са 250 000, а според активистките мрежи са 300 000. 11 милиона са разселени, а 4 милиона са бежанци в съседни държави или Европа. Хаосът активизира групировки като „Ислямска държава“, които завземат територии, превръщайки конфликта в кошмар.
На 25 януари предстои поредният кръг от преговори за Сирия. Обсадите и хуманитарната помощ трябва да бъдат основна тема за преговарящите, които търсят политическо решение на конфликта. Без незабавни мерки, хиляди ще загинат. На 13 януари 112 хуманитарни работници от обсадените области обвиниха в отворено писмо ООН за липсата на реакция и ясна позиция, настоявайки за незабавен достъп до зоните под обсада и спазване на резолюциите на ООН, приети през 2014 година по този повод. Засега не се виждат сигнали, че ситуацията ще се промени.
