Негърче*

През последните дни много хора изразяват удивление от факта, че някой се чувства засегнат от  думата „негърче“, която поне в България изключително рядко се употребява с негативно значение. 

Но обяснението за това е много просто.

Докато повечето хора в обществото ни мислят стереотипно и открито демонстрират своите предразсъдъци вместо да се срамуват от тях, повечето от представителите на малцинствата ще се чувстват обидени, когато ги наричаме с думи, които могат да бъдат употребени в негативен контекст.

Дори и да не сте с различен цвят на кожата, ако ви нарекат „негър*“ с цел да бъдете унизен, най-вероятно ще се обидите. Защото ще си дадете сметка с колко много предубеждения може да бъде натоварена тази дума. А представете си какво им е на хората, чиято кожна пигментация е различна.

Когато някой цели да ви унизи по този начин, малко вероятно е да се замислите, че афроамериканецът Барак Обама е президентът на най-влиятелната в съвремието ни държава, която на практика е и хегемон; че Нелсън Мандела е международно признат за един от най-бележитите миротворци  в човешката история; че Майкъл Джексън и Стиви Уондър са едни от най-великите музиканти на 20. век...

Ще се почувствате неприятно не заради самата дума, а заради отношението.

Няма нищо обидно и в названието „турчин*“. Но ако бъдете наречени така и ако свържете тази дума с пропагандните твърдения и мъчните факти, които са ви били втълпявани в училище, пак ще се засегнете. Едва ли в такъв момент бихте се замислили, че в началото на 21. век Турция е една от водещите икономически сили в Европа и наш военен съюзник. Ще се обидите не заради думата, а заради отношението.

Ако македонец ви нарече „татарин*“, макар и да знаете, че произходът на предците ви не е татарски (пък и да беше – това не би трябвало да е обидно), вие пак ще се почувствате неприятно засегнати. Отново заради лошото отношение.

Отношението...

Докато правим нелепи обобщения за други хора по признаци, които са им даденост; докато не започнем да уважаваме безусловно всяко човешко същество, независимо от неговите характеристики и качества (или от липсата на такива), ще трябва да проявяваме специално уважение, използвайки коректните думи. В конкретния случай това са „цветнокож“, „афроамериканец“, „африканец“ и други. Те също разкриват отношение. Но добро.

Както сме способни да проявим негативно отношение към някого, така би следвало да можем да изразим и добро такова. Употребата на коректните слова е просто един от начините да го сторим. Ще използваме тях, докато и те не станат обидни и докато не бъдат изместени от други коректни думи.

Докато хората не променят отношенията си към по-слабите, този кръговрат няма да бъде затворен.

За да го затворите, просто спрете да обобщавате и да лепите етикети. Подхождайте с уважение към всекиго – няма човек, който да не е извършвал поне едно добро дело и да не го заслужава.

Дръжте се възпитано и възпитавайте децата си да уважават околните. Научете ги от малки да бъдат джентълмени и дами. Направете го заради тях самите, ако искате да живеят в по-нормална действителност от тази, в която преживявате вие, мислейки си, че живеете.

Не давайте обобщаващи оценки с негативен знак за хора, с които не сте изпили поне 100 бири. И 300 да сте изпили, ако сте убедени, че някой заслужава да бъде критикуван, поне го направете с уважение.

Излекувайте се от стереотипното мислене и насажданите ви от родители и общество предразсъдъци.

Само ако спазвате тези стъпки бихте могли да имате претенции към човек, който се е обидил от едни бишкоти. Или каквото там беше захарното изделие, чието име накара някой да се почувства неприятно засегнат.

Не заради самата дума, изписана на опаковката на десерта, а заради отношението ни към различните изобщо.

*Авторът не влага негативен контекст в обозначените със звездички думи.