Терористът, за който се твърди, че е в основата на организираните атентати в Париж - Абделхамид Абауд, се оказа не само роден и възпитан в Белгия. Оказа се още, че е посещавал добър колеж и не е бил беден, нито остракиран в зловещо гето.
И въпреки това, той мрази обществото, в което е израсъл.
Вероятно постфактум цели орди от психолози ще предложат обяснения. В края на краищата, човешкото същество не подлежи на предварително програмиране и вероятно утре или другата седмица ще се появи друг образован и нахранен Абделхамид Абауд. И никой нищо не може да направи.
Невинаги липсата на образование или подслон прави хората изроди. Разбира се, това е една прекрасна почва, върху която цъфтят цветята на злото и страдат деца, които, като пораснат, ще поискат друг да страда вместо тях.
В статия на Хъфингтън поуст се изследва феноменът на хора от европейски произход, израснали в християнски семейства, които се радикализират и се присъединяват към ИДИЛ. Историите често си приличат - самотно, изолирано дете, липса на баща, разстройства, свързани с дефицит на внимание или хиперактивност. За самия Абауд има свидетелства, че е тормозил децата в училище и никой не го е харесвал. Не можем да гадаем защо. Не знаем нищо за семейството му.
Но ако пък вземе да се окаже, че Абауд не е бил затварян в тъмен килер като малък и родителите му са били любящи? Какво правим тогава?
Уви, най-страшното, което Абауд направи, е да посочи за пореден път начин, по който да потушиш вътрешното си неудовлетворение и да заситиш жаждата за смърт.
Та, наблюдавайте децата си.
И ако някой ви каже, че синчето/дъщеря ви тормози другите в училище или пък е обект на постоянен тормоз - не подминавайте.
Не подминавайте самотата на децата си, нито малките проблеми, с които се сблъскват - хиперактивност, дефицит на внимание и други.
Никой не е застрахован от опасността детето му да се окаже следващият Абауд.
