Един от основните товари на съвременното българското общество е конформизмът, който разумните проявяват спрямо агресивната посредственост. Посочвам за пример следния пресен случай, като предварително държа да поясня, че той не е акцентът на този текст.
През последните дни се нагледахме на това как разумни и начетени хора, които съвършено добре могат да направят разлика между "номинация" и "награда", чрез отворени писма заявяваха, че се отказват от участието си в конкурса „Човек на годината“, защото сред номинираните бе и осъден за убийство чужденец.
Отказвайки се от номинациите си, те на практика проявиха съглашателство с първосигналния хор, вероятно опасявайки се да не би в бъдеще да бъдат асоциирани с Българския хелзински комитет (БХК) -недолюбвана от крайните обществени фракции неправителствена организация.
Не само отделни личности, а и цели екипи от хора, популярни със своята хуманитарна дейност, държаха да заявят на висок глас пред обществото, че се разграничават от нея. Други интелектуалци, и те отдадени на конформизма си, се възмущаваха от номинираните, които все още не са се отрекли от номинацията си. На трети им идваше да кажат, че врявата е напълно излишна, но предпочетоха да си замълчат.
Крайният резултат от това нагаждане към популярното мнение бе, че агресивното невежество за пореден път успя да се наложи над разума, както и обикновено се случва в обществото ни. Хора, номинирани защото от сърце се занимават с хуманитарна дейност; хора-двигатели, които със сигурност правят обществото ни по-добро, бяха заставени да се подложат на унижение, съобразявайки се с мнение, което не биха подкрепили, ако обществото ни не беше обладано от агресивното невежество.
Не биха подкрепили това мнение, защото "номиниран“ наричаме човек, който е посочен за участие в нещо, например в конкурс. Обикновено в конкурси като "Човек на годината" абсолютно всеки може да номинира всекиго. Тоест някой може спокойно да номинира дори и лидера на "Ислямска държава", защото е решил, че го кефи. "Награден" пък наричаме човек, който е спечелил награда. Кой ще я спечели, това обикновено зависи от жури, което избира най-подходящият измежду номинираните.
Щом всеки може да номинира всекиго, но журито решава кой да е победителят, тази тема изобщо не трябваше да е сред водещите в дневния ред на обществото ни, та камо ли хора с отлична обществена репутация да бъдат подложени на натиска да изразят нелогичната позиция.
Вместо да са двигателят на обществото, разумните у нас сами предпочитат да си стоят под сурдинка, премълчавайки своите аргументи, докато невежеството вършее и заема ролята на водещ фактор.
В този ред на мисли, на кого трябва да се сърдят разумните, когато децата им предпочитат да живеят в друго общество? Със сигурност не на невежите в нашето.
В общество от конформисти прогресът е неприложим.
Повсеместното ви мълчание, драги интелектуалци, не е злато, както ви се внушава вече 70 години, а бреме.
