Вчера вечерта, след отправена забележка, че е паркирал неправилно, таксиметров шофьор посяга на полицай. Последиците са, че полицаят е приет в болницата, а ние за пореден път сме оставени да се чудим кое е по-лошо - фактът, че ползването на такси продължава да бъде опасно за здравето, или "новината", че опасно приближава моментът, в който всеки по-развит осмокласник ще може да "респектира" органите на реда с някое кроше.
Но нека не драматизираме. Във всяка професия могат да се случат инциденти или внезапни психически сривове. Слава Богу, българската полиция е достъчно подготвена, за да реагира адекватно!
Уви, подобна ирония дори на мен нагарча.
Всички сме виждали полицаите по улиците. Знаем какво е положението. Знаем, че докато сме живи, няма да видим полицай да спринтира след някого. Това не ви е филмът "Лоши момчета", в който Уил Смит подобрява няколко национални рекорда, докато гони наркопласьори. Това е българската действителност - изгърбени, закръглени тела, провиснали панталони, дължащи се на изключителната кройка, която цели да лиши полицая от последната частица респект, която му се полага. Пълни до горе странични джобове на панталоните и полъх на немощ. Когато видя полицай, не мисля за това, че мога да разчитам на него в опасни ситуации. Мисля за това, че му е студено. Или горещо. Или тежко. Или скучно. Или е гладен. Изобщо не ми минава през ум, че е в състояние сам да обезвреди бързо и акуратно някой развилнял се пияница, камо ли опасен престъпник. В случая ми стана тъжно, защото изискванията, които държавата има към полицаите, са сведени до формалности и по този начин поставят живота им в опасност. И вината за това не е тяхна.
Да се върнем на таксиметровите услуги в България - те са на обществен прицел вече повече от двайсет години. Мръсни коли, грубо отношение, неадекватни реакции, употреба на алкохол, пушене и юнашко шофиране без колан са произволен списък на "услугите", от които пътниците редовно се "възползват". А всъщност лицензът, който се издава на шофьорите на такси, цели да ни осигури обслужване от човек, който като минимум не е осъждан за умишлено престъпление и е достатъчно психически стабилен, че да не ни бие една яка задвратка, ако сме затръшнали прекалено силно вратата на качване. В нашия случай се вижда, че тези законови изисквания на практика не само не са приложени, но шофьорът на таксито е достигнал изключителната степен на неуравновесеност да посегне на полицай. Фактът, че самия той е бивш полицай и е напълно наясно с последствията от подобен акт говори, че състоянието му е на човек загубил напълно контрол над действията си.
Въпреки установените „правила“, всички ние по неволя сме придобили специални умения за возене в такси. На мен, като редовен ползвател на такси, жена и майка, ми се налага да съм особено нащрек. Когато желая да ползвам такси (особено ако навън е тъмно), гледам да не спирам някое преминаващо, защото то може да се окаже мръсно, неприветливо или просто... фалшиво с цена 23 лв/км и 50 лв на минута престой. Затова вървя до някоя стоянка. Внимателно оглеждам колите, но не натрапчиво, защото мога да нервирам някой от шофьорите - дори и този, на когото се спра. След като избера с опитно око най-чистата и спретната кола с шофьор, който не гледа заплашително злобно, се качвам, но преди това питам дали дестинацията устройва господина, защото ако е много кратко растоянието рискувам да ме свалят още преди да сме тръгнали.
Докато пътувам, много внимавам детето да не докосне с обувка тапицерията, защото ние всички знаем колко пари те дават за автомивка. Няма начин всеки от вас да не е чувал тази сърцераздирателна история поне 10-ина пъти. След това съм принудена да изслушам монолог за трудностите на таксиметровата професия, придружен с анализ на политическата обстановка. Слава Богу, имам с какво да се разсейвам по пътя, а именно, да търся дребни във всякакъв размер, за да мога да отговоря бързо и точно на поисканата сума, без да вкарвам шофьора в затруднението да вади портмоне, па да светва лампа, па да връща. И нищо от това не може да гарантира, че превозът ще бъде безопасен, приятен и спокоен. Разбира се, мога да се оплача на телефона, който ми е предоставен за връзка, но ако не проявя изключителна активност, няма да разбера какви санкции евентуално са му наложени. И това само в случай, че имам достатъчно време и смелост да се загледам в мърлявата му служебна карта, за да запомня името и номера му, преди нашето съвместно придвижване да е приключило.
В противовес на гореописаното, доскоро една вече обявена за незаконна фирма ни предоставяше възможността за заплащане с карта, предварително изчисляване на маршрута, който може да се следи онлайн и приблизителната сума, която ще се плати. Освен това, можехме предварително да си изберем шофьора, да видим негова ясна снимка, придружена с името му, марката на колата и най-важното - рейтинга на шофьора от предишни клиенти. Да, никой не гарантира, че шофьорът, който сме избрали не е осъждан за убийство или не е психически неуравновесен и агресивен, но, oh, wait, това очевидно не го гарантират и таксиметровите компании! Та едната утеха, която ни остава е, че като слезем от кола в жълт цвят, поне минувачите ще цъкнат завистливо с език и ще си кажат "Ей, тази може да си позволи такси!"
И като цяло, от тъжната случка какво излиза - битият е бит, а возеният - извозен. И все пак се надявам, че това няма да остане поредният случай на абсурност, а ще доведе до сериозни мерки. А на нас, гражданите, ни остава да предприемем единствената логична мярка - да разберем коя е въпросната таксиметрова компания, назначила осъждан за умишлено престъпление, и просто да спрем да я ползваме.
