За голяма радост и облекчение разбрах от министър Москов, че пържените картофи ще се облагат с по-голям данък, ако са пържени в определен вид мазнина. Заедно с тях, на по-голямо облагане ще подлежат бисквити с по-високо съдържание на сол и захар, както и газираните напитки. Оттам, съвсем логично, децата ще си купуват само ябълки и еко чипсове. И съвсем скоро ще се прочуем като нацията с най-здравословно меню за учениците. Данъците ще се влеят в подобряване на начина, по който учениците се хранят и спортуват и благодарение на бисквитите, всичко ще се нареди.
За жалост, идеята на министъра не е новаторска и тя вече смело се прилага в нашата държава. Ще попитате къде и веднага ще ви отговоря - в ученическите лавки!
Днес в частен разговор дъщеря ми ми сподели, че много обича един сладкиш – десерт на популярна сред децата марка, и когато си е събрала достатъчно пари, си позволява да си го купи. Но се оплака, че струва цели 2 лева – цена, често непосилна за джобните, които ѝ отпускам. Аз само кимнах нравоучително, че трябва да се внимава с десертите. Тя обаче продължи и ми разясни, че само в училищната лавка струва 2 лева - иначе в будката на спирката, където слиза, струва 1 лев и 40 стотинки, както и че един снакс на популярна българска марка в лавката пък бил 1 лев и 10 стотинки, което било съвсем скъпо. Учудена от голямата разлика и наличието на подобни продукти на територията на училището, я попитах какво още продават в тези лавки и тя ми обясни, че имат всякакви други "джънк" продукти на доста по-завишена от нормалната цена. Освен това ми разкри, че в училище имат цели три броя лавки, от които едно дете може да се сдобие с прескъп вкусен снакс, пържен в остро осъдената от министъра мазнина, а ако има пари, и с други твърде "препоръчителни" продукти с хидрорафинирано растително масло и захар. Иначе казано, училищните лавки отдавна облагат децата с много по-високи цени на продуктите.
Шегата настрана, но може да има само две причини цените в училищните лавки да са несъразмерно по-високи - едната е, че наемът на лавката в училище е много по-скъп от наема на друго място. Другият вариант е, че децата нямат голям избор къде да пазаруват и изкушени от предлагането на нискокачествени продукти извън родителския контрол са готови да платят каквато и да е цена - тактика, използвана на летището, по погребения и от наркопласьорите.
И все пак, длъжни сме да отбележим , че се предлагат и полезни продукти, но премного високите цени не отминават и тях. Например, един портокал струва 2 лева, а една ябълка - 1 лев, но както отбеляза дъщеря ми - кой ученик ще даде два лева за портокал, когато пицата на парче е само лев и двайсет? Оказа се, че и сдобиването с енергийна напитка също не е проблем, защото се продава в будката срещу входа на училището, също на завишена цена.
На какви мисли ни навежда това? Че така наречените "подобрения" в храненето на учениците могат да се постигнат и без да се облагат определени продукти с допълнителен данък - просто трябва да се забранят за разпространение. Не виждам нищо сложно. Предполагам няма министър, който да ми обясни какво пречи в училищата да няма снаксове, а само пълнозърнести закуски и плодове.
Друга мярка, за която родителите апелират от години , е контролът върху продажбата на подобни продукти в близост до училища. Разбира се, някои квартали не позволяват подобен лукс, защото са на оживени улици, пълни с търговски обекти, но завареното положение не бива да служи за извинение. А поставянето на обекти от една популярна верига будки точно пред училищата не може да се нарече стимулиране на развитието на здравословния начин на живот на учениците.
За децата е нормално да искат вредни неща. Ние не можем да ги спасим от света, а и не е необходимо, но можем да вземем поне елементарни мерки те да бъдат защитени. Поредното иновативно решение за облагане на картофите, пържени в хидрорафинирано растително масло, изглежда като удар във въздуха. Как господин Москов ще разбере в кои обекти картофите са пържени в такова олио и в кои - не, и колко точно захар са сложили в кифлите, за мен остава загадка. Но за сметка на това, винаги може да отиде и да си купи снакс на двойна цена от училището на дъщеря ми и да седне да умува как точно да прибере данъчната надбавка от него за праведните си цели, докато се опитва да го преглътне.
