Късно вечерта на 15 срещу 16 октомври в почти всички информационни сайтове бе разпространена твърде заблуждаваща и нелогична, но в същото време доста шокираща партенка.
Почти напълно идентичните текстове гласяха, че 40-50 „въоръжени“ имигранти от Афганистан са нахлули нелегално в България през границата с Турция, като между „въоръжените“ нарушители и служители на „Гранична полиция“ е възникнала „престрелка”, при която един от чужденците е бил убит.
Внуши се, че нарушителите са били „въоръжени“, което впоследствие се оказа, че изобщо не е вярно (опровержението бе съобщено най-напред от Нова телевизия, след проведен разговор с главния секретар на МВР в сутрешния блок). А това без съмнение вкара аудиторията в заблуждение, че едва ли не навлязлата нелегално в България група е джихадистка, а групировката „Ислямска държава“ е насочила дулата срещу портите ни. За да бъде още по-голямо усещането за екшън, бе наблегнато и върху това, че се е наложило премиерът Бойко Борисов да напусне извънредно срещата на Европейския съвет.
В крайна сметка се оказва, че беше пуснат един лъжлив слух, разпространен напълно съзнателно от медиите. Слух, който вероятно цели да оправдае твърде горчиви грешки, допуснати от институции в българската държава. И пуснат от медии, които предпочитат да не изпълняват функцията си да информират адекватно обществото, проверявайки информацията от няколко независими източника преди тя да бъде публикувана, и явно нямат срам откровено да лъжат аудиторията си – или за да гонят повече импресии, представяйки шокираща сензация, или защото така е по-лесно. Не медии и журналисти, а коне с капаци, доволни да бъдат просто говорители на властите и институциите, вместо техен коректив.
След тази манипулация, вероятно целяща да оправдае убийството на един човек, остава море от въпроси, които чакат своите отговори. И именно журналистите сме тези, които трябва да ги зададем.
Защо се допуска „Гранична полиция“ да преследва нелегално навлезли чужденци на цели десетки километри от държавната ни граница?! Инцидентът, при който е загинал чужденецът от Афганистан, се е състоял на твърде голяма дистанция от нея. На разстояние, на което, съгласно международните договори, подписани от страната ни, нелегално навлезлите чужденци би трябвало да се ползват с правата, които се полагат и на бежанците, поне до момента, в който не бъде установено, че няма основание да бъдат считани за бежанци.
Защо се възприема, че трима гранични полицаи са достатъчно на брой, за да се справят с 50 души, навлизащи нелегално в Европейския съюз?
Докога граничните полицаи в България ще работят в почти нечовешки условия? Неблагоприятната работна обстановка без съмнение изострят сетивата и нервната система на всеки човек. Тук, разбира се, ще се изкажат експертите, но едва ли полицаят, произвел фаталния изстрел, може да бъде спряган като морално отговорен за случилото се.
И не на последно място ние, журналситите, трябва да си зададем въпроса защо си затваряме очите, когато много наши колеги, дали поради несериозно отношение към работата си или поради други причини, си позволяват да бъдат трибуна на зловредни внушения. Внушения, целящи да манипулират обществото ни, измествайки значимите акценти с малозначителни детайли и недобре проверена информация, а понякога и с откровени лъжи. А нашата отговорност към обществото е огромна, също толкова важна е, колкото и тази на лекарите.
Човешко е да се греши, и журналистите сме хора. Но не станаха ли прекалено много недоразуменията напоследък, особено по отношение на темата „бежански поток“?! Когато грешките станат прекалено много, това вече не е гаф. То се нарича по друг начин – тенденциозност.
Журналистите сме тези, които информираме обществото. Ние трябва да разберем какво се крие зад поне на прима виста звучащата налудничаво версия „рикошет от изстрел във въздуха“. И ако разумният обществен дебат бъде изместен от нехуманни и истерични възгласи като „Да се стреля на месо!“, идващи от едната страна на фронта, а от другата пък някой си позволява да лепи етикета „убиец“ на възпроизвелия фаталния изстрел граничен полицай, без да е направено дори и разследване, камо ли да е издадена присъда, то вината ще бъде почти изцяло наша. И не на последно място по важност е да си припомним, че в крайна сметка е бил убит човек, който е бил такъв много преди да бъде отразен просто като "мигрант". Човек, който е имал име, история, роднини и приятели.
