Не! Сидеров не е намерил наркотици в магазинчето на “Раковски”. Намерил е доза предизборна Виагра за себе си и за електората си.
"Бандата на Волен" са експертни конспиролози, а апогеят на конспиративните му откровения са разкритията за специалното оръжие на НАТО по българското Черноморие — “химическа атака чрез специалните фекалии”, с които беше замърсен плажът в Лозенец. Досегашните му дози предизборна Виагра бяха откровено идиотски в своята антиколониална и антиеврейска доктриналност. Идиотски, но и опасни със своята маниакалност. Действията му не са по-безопасни. Всеки “обикновен” гражданин щеше да е осъден по бързата процедура. Обвинението най-вероятно щеше да е за дръзко хулиганство, с риск да бъде осъден ефективно или условно, или на пробация. Щеше да е осъден за непристойни, грубо нарушаващи обществения ред действия, които изразяват явно неуважение към обществото и са извършени с изключителен цинизъм. Всеки “обикновен” гражданин, оказал съпротива на полицай, повтарящ периодично действията си, щеше да е осъден незабавно.
Но Волен Сидеров е необикновен!..
Случаят “Сидеров” доказва в пълна степен несъстоятелността на депутатския имунитет в българския му вариант. Записан по този начин от законодателя, той гарантира правна неотговорност и неприкосновеност на народните представители, която граничи с безнаказаност и недосегаемост. При това в степен, която застрашава принципите на демокрацията и уронва доверието в демократичната система в България, както може да видим от казуса с лидера на Атака.
Депутатският имунитет е гарантиран от Конституцията на България (чл. 69) и защитава депутата от задържане и наказателно преследване (чл. 70) без разрешение на парламента или председателя му, ако Народното събрание не заседава. Това са най-общо казано рамките на неприкосновеността на депутатския имунитет. Другата основна характеристика на депутатския имунитет е неотговорността. Тя е свързана парламентарната и политическата дейност на народния избраник: неговите изявления, гласуване и друга форма на изпълнение на служебните му задължения.
Основният въпрос е дали рамката на депутатския имунитет не дава народните избранници неприемливо и несъизмеримо голяма свобода на изразяване и действие, в сравнение с всички останали граждани и дали при някои определени обстоятелства, като случая “Сидеров”, това е оправдано.
Чл. 6 (1) от Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото на справедлив съдебен процес на всички: Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Парламентарният имунитет и начинът, по който е консумиран в България, очевидно влиза в конфликт с тази разпоредба. Той може да бъде вдигнат само при престъпления от общ характер. По отношение на гражданите той има следните пороци: от една страна, пречи на евентуални правни действия срещу депутат, нарушил правата на друг гражданин. Имунитетът е пречка и при дела за клевета, изречена от този, който се ползва с него. Неприкосновеност, която в някои редки случаи, може да попречи и на самия депутат да защити правата си при криминални и други обвинения, ако парламентът откаже да свали имунитета му.
При театралните си изпълнения Сидеров умело злоупотребява със своя имунитет: провокира напрежение, проявява агресия и насилие, а накрая “смирено” се изправя, скръства хрисимо ръце и заема пред камерите и избирателите си ролята на страничен наблюдател, сякаш нищо не се е случило. Последният му “нискобюджетен екшън” го изгледахме почти в реално време. Изпълнението в центъра на София, леко усложни ситуацията, заради многото камери и бързата намеса на полицията. Този път националсоциалистът сякаш настъпи най-силно мотиката, разговорно казано, но не ми е за това думата.
Очевидно е, че депутатският имунитет, както е регламентиран в момента, вреди на демокрацията. Очевидно е, че е нужна промяна, която да постави гражданите и самозабравилите се политици на равни начала пред Закона, но да гарантира от друга страна свободата на политическа реч и нормалната работа на народните представители. Очевидно е, че ръцете на полицията са вързани при поведение на депутати, което прилича на предозиране с фармацевтични средства или злоупотреба с напитки, или и двете заедно.
Какъв е замисълът на Сидеров?
Обикновено, подобни действия са двустранни услуги между него и Доган, или който там го е наследил в ДПС. Политическата Виагра на агресивните националиситически изпълнения, втвърдява електората на Атака и мобилизира ДПС. Понякога турската етническа партия, както я наричат дори от Ройтерс, връща жеста на националистите с някое изпълнение, в стил “Райме” или “Аз раздавам порционите”. Електоратите се втвърдяват от Виаграта… Сега случаят изглежда малко по-различен. ДПС има интерес от ниска активност, защото БСП тотално изхвърча зад борда, а самите те имат шанс да излязат втора политическа сила. Сидеров няма какво да направи, освен да качва цената си преди изборите, но най-вече, преди гласуването на съдебната реформа. Когато всеки депутатски глас е важен, за да минат промените, би ли се осмелил някой да гласува за сваляне на имунитета му?..
От цялата игра губят само гражданите и полицаите. Разбира се и доверието в правовия ред и демокрацията. Изход сякаш няма, освен ако Москва рязко не се откаже от националиста путинофил, с което икономическите възможности на партията да се влошат. Вариантът в тази общественополитическа обстановка електоратът да проумее за кого гласува е малко вероятен.
Хипотезата полицията да действа светкавично при следващото буйство на Сидеров, а Цецка Цачева да издаде светкавично разрешение за арест — фантасмагорична и невъзможна и предполага той да е осъждан и да става дума за опасен рецидив.
Унижението ни да сме безсилни свидетели на всичко това и самоунижението на служителите на реда ще продължи докато законодателят не предприеме нещо. Другият сценарий е по-неблагоприятен, дори рисков — при поредното си екзалтирано състояние Сидеров и да налети на неправилната компания, а полицията да закъснее…
Действията на Сидеров и Чуколов от от петъчната вечер имат и друго опасно измерение. Фактически, както каза потърпевшият собственик на магазинчето, “двама пияни” политици употребиха закона и правомощията си като бухалка, с която се опитаха да се саморазправят с малък семеен бизнес. Полицаите не могат да задържат агресивните депутати, защото имат имунитет, а собствениците очакват защита на семейния им бизнес. По думите им, магазинът е бил затворен през цялата най-успешна вечер в седмицата — петъчната. Професионалната криминална и икономическа полицейска проверка на магазина не установява никакви нередности. Но думите на собственика на малкия семеен бизнес заслужават особено внимание:
“Този човек може да затвори всеки бизнес, когато пожелае. Когато е на кеф, или когато не е на кеф. Дали ще е магазин, дали ще е дискотека или ресторант… Той може да затвори всеки бизнес. Ние може да фалираме. Много хора могат да си кажат, че там се продават [наркотици] и да си сложат една граница…”
А на самите депутати не е направена никаква проверка. Нито за алкохол, нито за наркотици, нито за оръжие. Нула. Видимо неадекватното поведение на Сидеров и Чуколов повдигат и въпроса за адекватната защитата на гражданите. Полицията е безсилна, ако нещата не ескалират до крайности.
А трябва ли?
Наложително е законодателят да преосмисли рамката на парламентарния имунитет в България. За всички ни ще е по-добре. А Сидеров, вместо да се крие зад имунитета си, ако е уверен в своята невиновност, може сам, писмено да се откаже от имунитета си, както предвижда Конституцията (чл. 70 ал. 2), с което да позволи на истината и справедливостта да възтържествуват в Съда.
Но няма да го направи, защото показното изпълнение на “Раковски” току-що вдигна цената му...
