От днес „Uber“ спря да функционира у нас. Апликацията показва само това, че няма активни возила в момента.
Това е следствие от решение, наложено от ВАС, аргументирайки се с това, че „Uber“ практикува дъмпинг и нелоялна конкуренция. Че колите им не са жълти. Че не плащали данъци към общината. Че този изключително важен психотест не е присъщ на техните изисквания.
Нека да направим няколко сравнения. България е може би единствената държава в ЕС, която позволява ВСИЧКИTE таксита да са ярко жълти. И то такова ярко жълто, което буквално ти вади очите. Само в София има прекалено много таксита на база глава на население. И то визирайки легалните такива. Нелегалните таксита са си напаст, от която няма отърване, но съдейки по доскорошното решение – 150 коли на Uber са по-голям проблем, отколкото хилядите нелегални таксита, които оперират ежедневно, имитирайки наложени търговски марки с цени, минимум тройни на това, което би трябвало да е. И то с абсурдни похвати, като ребрандиране от „ОК Супертранс“ на „ОН Сититранс“, „ОК СтилТранс“, „СК Спокойствие и комфорт“, „ОК Супершанс“ и др. Отделно от това – „Uber“ не е нужно да плаща такса на общината, защото возилата са лични и не се нуждаят от поддръжка на стоянки. А нека и да си напомним катастрофата на спирката на Цариградско шосе, включваща таксиметров шофьор. И не са едно или две нарушенията, извършвани от таксиметрови шофьори, неща на които сме свидетели на дневна база.
Пък и нека да споделя няколко мои случая с напълно легални таксита:
Хващам редовен курс от пл. „Славейков“ към ж.к. „Яворов“, като се ориентирам към кола на „ОК Супертранс“. Маркировките на колата и всички стикери и карти показват, че колата е легална и че всичко трябва да е наред. Шофьорът на таксито беше доста пълен и гръмогласен човек, който буквално шофираше с корема си. Същият този човек се постара нищо да не разсее съмненията ми в компетентността му, като говореше по телефона си (без хендсфрий), дундуркайки ме по Цариградско. И когато го помолих на дадена пряка да свие вляво, той ме погледна втрещено и ми каза: „Ма не виждаш ли, че говоря БЕ?“. Естествено, изнизах се от таксито веднага и го докладвах на централата им.
И друг случай, в който се возих в кола на ОК, беше когато се придвижвах от „Гео Милев“ към „Надежда“. Тогава, влизайки в колата, забелязах, че всичко вътре е тотал щета. Говоря за тотална мизерия. На таблото на колата имаше държач за чашки, в който беше сложена четка за зъби, до нея огледалце, а до него икона на Исус. Отзад, на задните седалки, имаше родопско одеало, салфетки и всевъзможни боклуци, опаковки и останки от храна, разпилени безразборно. Реших все пак да дам шанс на човека и го попитах какво се е случило с колата му, може да е превозвал някаква трупа пияни религиозни чужденци, чийто куфар да е гръмнал насред возилото и той да е бил на път към най-близката автомивка. Оказа се, че живее там. По негови думи, след като продал имотите в родното си село, е мигрирал в София, където с пари за няколко вноски напред е станал таксиджия, но не е могъл да задели за наем и засега живеел в колата. Не исках да зная повече по темата.
Но отвъд всички сравнения и истории, все пак ми се е налагало често да ползвам таксита, тъй като този разход ми се покриваше на този етап във фирмата, в която работех. Бидейки там, реших да експериментирам и да задавам едни и същи въпроси на шофьорите, а именно: „Какво е Uber?” „Пречи ли ти Uber?” и „Би ли започнал работа за Uber?”
Масово отговорът на първия въпрос беше „Не знам какво е това“ или „Някакви нови таксита“. Тук-там получих по-адекватен отговор.
На втория въпрос получих масово отрицателен отговор. Таксиметровите шофьори, които бяха към по-големи фирми, пледираха, че не усещат разлика откакто „Uber“ е на пазара (и то след като съм им обяснил в детайли какво представлява услугата). Няколко от шофьорите споделиха, че има спад, но не го отдадоха на „Uber” директно и много малък процент директно адресираха „Uber” като фирма, лишаваща ги от оборот.
На третия въпрос обаче масово таксиметровите шофьори наостриха уши, когато им обясних какво е естеството на услугата и на първо четене хората бяха доста ентусиазирани да разберат повече и евентуално да сменят работодателя.
И ето тук ми просветна какъв е проблемът. Масово колите на по-големите таксиметрови фирми са брандирани с реклама на някоя банка или бърз кредит – рекламно място, позиционирано там от същата банка, която отпуска колите на лизинг. Фирмите, предоставящи возила на шофьорите, са се превърнали в един посредник на лизинги, които просто си гонят месечните вноски, за да си плащат на банките, отпуснали им возила. И, разбира се, дейност, която те лишава от потенциални хора, на чийто гръб да си пиявица, е трън в очите и трябва да бъде махната моментално. И така лизинговите фирми, зависими от банките им, се обединяват на секундата, стараейки се да разкарат „Uber“, като една здравословна алтернатива за транспорт на българския пазар, просто заради тяхната алчност и безхаберие.
