Докато стотици хиляди опитват да се спасят от войната в Сирия, чиято бруталност се засилва от месец на месец, в Европа са на мода конспиративните теории. И по-точно не в Европа, дори не толкова в Сърбия и Македония, които са свидетели на огромна бежанска вълна през тяхната територия, даже не и в Унгария, която е входната врата за Западна Европа и дори в този час има протест пред централната гара в Будапеща, а в България. От София се чуват всякакви коментари: бежанците са насочвани от Турция, бежанците са маскирани бойци на „Ислямска държава“, бежанците са само млади мъже, които са пратени, за да променят демографската структура на ЕС и….бежанците са платени от САЩ.
Докато за насочването от страна на турските власти има неофициална информация, доказваща подобни практики сред турски полицаи на границата с Гърция и България, то останалите тези са лишени от аргументи, а коментарите в тяхна подкрепа са в най-добрия случай разхвърляни мисли с някой и друг цитат на големи имена в областта на философията и социологията. Най-яркият пример за липса на сериозен аргумент отвъд подхвърлянето на конспиративни тези, е изказването, че бежанците ще променят демографията и ще нарушат социалния ред. В действителност, броят на бежанците, преминали през Гърция и Балканите досега е 200 000 представлява само 0,027% от общото население на Европа, което е 740 000 000 души. Най-богатият континент в света може лесно да се справи с такъв приток. Дори след поколение цифрите отново ще наклонят везните категорично в полза на местното европейско население. Пример е Германия, където въпреки присъствието на няколко милиона души с турски произход, родени и израснали в немските градове, културата на Германия не се е променила, нито Германия е изчезнала.
Логиката отказва да приеме, че бежанец може да има смартфон и спестени пари. Това е и основният довод на антибежанските коментатори - оттам се появиха и спекулациите, че американски граждани раздавали пари на бежанци. Думата "бежанец" се свързва най-вече с наистина крайна бедност и загуба на всичко, т.е. образът днес не кореспондира с наложената представа и това едва ли не позволява на всякакви теории на конспирациите да се разпространяват без задаване на въпроси. Някои от текстовете, споделили подобна теза са много популярни, споделяни по 2 000 пъти в социалните мрежи. Но те показват и, че все още – 4 години по-късно – обществото масово няма представа защо сирийците бягат, как бягат и какво става в Близкия изток. Защото, за да коментираш бежанската криза, трябва да разбираш процесите в Близкия изток и Северна Африка. Именно затова са необходими някои уточнения, които през годините са изказвани неведнъж и от институции, и от доброволчески групи.
Тъй като моите роднини са от повече от година бежанци, настанени по лагерите в Ливан (най-лошите като условия), ще ви кажа накратко как става горе-долу бягството и подготовката за него, без да се увличам в излишни детайли.
Обикновено бягащите живеят или в близост до фронтова линия или район, в който се водят военни действия, или в райони, където се използват варелни бомби, въздушни удари и тежка артилерия. По данни на хуманитарни организации, за първите шест месеца на 2015 силите на правителството в Сирия са убили 7 894 цивилни, а „Ислямска държава“ още 1 131 души.
Напускащите при първата вълна (т.е. от 2012 до 2014) бяха в най-тежко положение. Имаше случаи на избягали хора буквално само с дрехите, които носят в момента на бягството. Обикновено това бягство се случваше след арести, гонение, убийства, отвличания или масивна военна офанзива и тези хора са най-вече от гранични райони - затова избягаха предимно в Турция, Ливан, Йордания и Ирак. Една голяма част от това население произлиза от по-бедните съсловия и не можеше да си позволи по-далечно бягство. Другата причина е, че онези, които стигат Европа обикновено имат причина за това – роднини или обещано убежище – но те са една много малка част от целия брой бежанци. А статистиката най-добре показва засилването на военните действия в Сирия: от 2014 до 2015 броят на бежанците се е увеличил от 2 200 000 на 4 100 000 в средата на тази година, а загиналите, които в началото на 2014 са били 125 000, днес са 300 000. Голяма част не успяват да избягат – те са т.нар. вътрешноразселени лица, чиито брой е близо 9 милиона.
Преди да заминат, т.е. преди да вземат решение, че ще избягат по-далеч от околните държави, повече хора гледат да се подготвят добре – все пак ги чакат 20 дни на преход, най-вече пеша. Докато при първата голяма бежанска вълна от 2012 мнозина избягаха без да успеят да вземат документи (а често и нямаха такива, заради унищожено имущество), пари и дрехи, то сега отправящите се на път отделят няколко месеца предварително за подготовка, през които месеци главно се събират пари от продажба на имущество, на лични вещи и земи. Трябва да се отбележи, че събирането на пари е трудно в Сирия предвид инфлацията, срива на сирийската лира и гражданската война. Има случаи на бежанци, които идват до Европа с около 15 000 до 20 000 евро и това са най-вече онези, които са имали работа или собствен бизнес, но не са успели да издържат повече на гражданската война. Тези хора са в голямата си част образовани и принадлежат най-вече към средната класа в Сирия, успяла да остане не толкова силно засегната през последните две години.
Сами разбирате, че това са хора, които са имали живот, възможности и позиции. Те имат телефони, защото могат да си ги позволяват и когато не им ги вземат по границите, те пристигат до Европа с тях. Част от онези 20 000 евро, които носят със себе си отиват за трафиканти и подкупи (защото стените и гранична полиция спират възможностите за легално преминаване, докато в Сърбия и Македония беше създаден коридор и това улесни всички), както и за закупуване на консумативи. В края на пътуването, ако са успели да стигнат до Германия или Швеция, най-предпочитаните държави, те са похарчили над 15 000 евро в държавите, през които са преминали – разходи за подслон, за храна, дрехи и др. Пари, останали директно в местната икономика.
Не на последно място – да се запитаме коя държава би отделила пари, за да раздава на едни преминаващи хора, самите те имащи много антиамерикански виждания? Да раздава по над 1 000 долара на човек? Логиката, когато я използваме, показва, че подобно твърдение е смешно и явно някой се опитва да ни прави на глупаци, за да получи посещения в сайта си.
И накрая – има теза, че с бежанците ще влязат радикални бойци. По този въпрос отдавна се изказаха мнения на видни специалисти, че това е по-скоро спекулация. Към мненията на тези специалисти, сред които и бившият агент на френското разузнаване Клод Монике, анализ на агенция Ройтерс, базиран върху експертни оценки, показва, че групировки като "Ислямска държава" нямат голям интерес да изпращат бойци в Европа, тъй като се снабдяват с такива, т.е. европейски доброволци пътуват за Сирия и Ирак, за да се бият на страната на джихадистите, а не обратното. В момента потокът е в посока Близък изток, а онези, които са на територията на европейските държави са обект на наблюдение още с връщането си, както и стана с един немски джихадист, който беше арестуван веднага на границата. Повече доверие в институциите в случая няма да е лошо. Не се отрича опасността от „Ислямска държава“, но тя идва от симпатизанти в самата Европа, а не от бойци, които могат да влязат с бежанците (които всъщност бягат и от действията на джихадистите). Тези доклади нямат значение за популизма, защото играта със страховете на хората винаги печели я избори, я някое депутатско място. Защо да питаме за проблемите с икономика, липсата на работни места и перспективи пред младите, когато на вратата ни чука „ислямската заплаха“, нали?
