"Вечната" дружба между българските и руските другари получи невиждан „шамар“ преди няколко месеца от руския президент Владимир Путин на срещата му с обявявания от много анализатори за диктатор (включително и от Путин?) Тайип Ердоган. Главоломно, дръзко и рязко руският президент „плесна“ отговорността за провалянето на Южен Поток върху доскоро смятаната за най-верен съюзник на Русия и неин троянски кон в ЕС - България.
Защо Ви припомням всичко това, скъпи мои читатели? Защото есенцията на това, което искам да Ви кажа, е че сте по-късопаметни, отколкото си Ви спомням.
Темата за мегапроекта, който „изпусна“ България, e (не)умишлено недискутирана. Най-вероятно защото е безинтересна на българските граждани вече. Или пък защото една от страните не иска Вие за пореден път да видите колко грозен и прозрачен беше и продължава да бъде този блъф.
Почти всички медии в България отразиха заклеймяването на Ердоган като диктатор от страна на Путин. Разбира се на 10-а страница между редовете, без кой знае какви разсъждения защо, как и какво следва от това. Макар от времето на вечната българо-съветска дружба от преди 90-те да сме свикнали съветските „вождове“ да тъпчат колкото си искат по достойнството ни, стига да дават „едни пари“, нефт или просто да купуват едни скапани ябълки, то турската народопсихология или по-важното – характерът на един „модерен“ диктатор, какъвто е Ердоган, едва ли ще толерира подобно отношение.
От самото начало бе ясно за почти всички сериозни анализатори (политолозите, от една страна, и експертите по енергетика, от друга), че в този му вид този поток няма да „бликне“ (ref. to B. D.). Чисто геополитическото му значение далеч не е икономически аргументирано. Парите, които са нужни за изграждането му, отдавна ги няма в руската икономика, която изживява най-трудните си години от времето на Елцин. А доверието и партньорството между двамата диктатори никога не е съществувало.
Време е за истината, но тя не е свързана с това, че в първоначален си вариант „Южен Поток“ няма да го има. Макар да е пределно ясно, че няма да го бъде. Не е и че алтернативен „поток“ през турска територия също няма да има /нещо, което сериозните анализатори обясняваха още след гръмките заглавия, че България пак „изпускала мегапроекти“/. Блъфът на Путин лъсна още тогава и изглежда все по-невероятен с всеки изминал ден и с всяка една скрита под руски дюшек не похарчена рубла, която продължава да бележи рекорден номинален спад.
Истината, за която Ви говоря, е че няКОЙ трябва да обясни на българските граждани, че вече не живеем по времето на Студената война, че Русия не е Съветския съюз (за което Путин и българските му сателити очевидно горчиво съжаляват) и макар опорните точки на Москва все още да се „спускат“ в българските парцали, самопровъзгласили се за вестници, положението, в което се намира Путин, не е никак розово – под международна изолация, притиснат до стената от Китай, които продължават експанзионната си енергийна и икономическа политика, възползвайки се от слабостта и безизходицата, в която се намира Русия, принуждавайки лидера ѝ да подписва все по-неизгодни договори. Всичко това оставя Путин на практика без ходове; Обграден и „обгрижван“ от добрия, но крайно недостатъчен стар васал Беларус, който продължава да доставя една голяма част от вноса на хранителни стоки в Русия.
Сумирайки това, искам да Ви кажа – крайно време е някой да обясни на българите, че или ще станем пълноправни, мислещи граждани на света, или вечно ще разчитаме на една измислена дружба, ще се кланяме на „Паметника на съветската армия“ и ще ядем трохите на една държава, изгубена във времето и в собствения си комплекс за малоценност, породен от своите илюзии за „славната“ история. Да Ви звучи познато?
